Летни маршрути: Беглик Таш

Елица Стефанова, Приморско
Късно море през септември по Южното Черноморие, хладни утрини или следобеди, които не позволяват плаж – има ли какво да се прави? Културният туризъм, съчетан с морска ваканция, все още не е достатъчно развит и разчита на случайността или инициативността на туристите. Едно от местата, които си заслужава да бъдат посетени и за които има достатъчно указателни табели, се намира едва на 5 километра от Приморско, в полите на Странджа.
Не много преди морския бряг, но навътре в гъста широколистна гора, се стига до табела за тракийското светилище Беглик Таш. Възможностите са две – или да се продължи с кола по черен път с коловози, или да се извърви около километър пеша. И двата варианта имат плюсове и минуси, но крайната цел си заслужава.
Спират ни до една една беседка, където мила дама обяснява, че билетът за влизане е по 2 лв. за възрастен, 1 лв. за ученици и безплатен за деца до 7 г. Децата, разбира се, се лепват до магнитчетата и сувенирите, но в крайна сметка първо взимаме пътеводител, подарен от същата дама.
Прекосяваме голяма поляна, насред която стърчи самотно дърво с богата корона, и виждаме внушителен комплекс от скални късове. Като в пъзел, следваме номерата на листове А4, за да разберем предназначението на камъните. Вход, брачно ложе, жертвеник, трон, слънчев часовник, лабиринт, къща на Оракула – това е само част от „разчетените” послания на предците.
Смята се, че ансамбълът от сиенитни блокове е естествен и образуван вследствие на изветряне, но у обикновения турист остава усещането за човешка намеса.
Името „Беглик таш“ идва от турски език, като „беглик“ означава „данък в натура за феодалния владетел (бей) в Османската империя“, а „таш“ - камък. В пределите на Османска власт българските пастири от околните Странджански села плащали данъците си във вид на добитък. Животните са били отвеждани в местността, където на големите камъни властите "събирали данъка".
Според екипа от археолози извършил сондажите на светилището по намерените находки (керамика, римски монети, животински кости) - най-ранните артефакти датират от V - VII в.пр.Хр., а тези от по-късни епохи от II - IV в.пр. Хр. до IV в. сл.Хр. Предполага се, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години - от XV в.пр.Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство.
Беглик Таш е разположен на най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между залива Св.Параскева и залива Зигра в границите на ловно стопанство Аркутино. Целият мегалитен комплекс е разположен на площ от 12 дка.
Древното тракийско светилище е достъпно за хората доста късно. Достъпът до мястото през 70-те и 80-те години на XX в. е бил невъзможен, тъй като теренът е влизал в границите на ловната резиденция “Перла”, използвана от Тодор Живков и УБО. Археологическите проучвания на обекта започват едва през 2001 г. и са ръководени от българските археолози Цоня Дражева (1954 – 2013) и Димитър Недев.
Освен наситена история, Беглик Таш днес е чудно място за упражнение на любителите на паранормалното. Може би не без основание. Според езотерици мястото сбъдва желания, а там се кръстосват космически сили и мощни енергийни потоци. Дали е така, остава загадка.
На връщане, с магнитчета в джоба, оставаме доволни от преживяването и разходката и се връщаме обратно в „цивилизацията”.