EUR 1.9558
USD 1.8323
CHF 2.0113
GBP 2.2729
CNY 2.5284
you tube
mobile version

Къде отидоха милиардите на EЦБ?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Къде отидоха милиардите на EЦБ?

mail09:25 | 25.03.2016прегледи 1095 коментарикоментари 0


La Tribune

Докато мигрантската криза продължава и Гърция се нагърбва с нови тежки задължения страната продължава да води напрегнати преговори с кредиторите си. Министърът на финансите на Гърция заяви пред парламента, че се надява одитът на помощната програма да завърши до 13 април. Според него глобалното споразумение с кредиторите, включително за спорните пенсионни реформи, може да бъде сключено до края на месеца.

Изглежда, че кредиторите вече не са толкова напрегнати. Дори строгият германски министър на финансите Волфганг Шойбле призна на 21 март, че кредиторите „вземат под внимание“ липсата на мнозинство на премиера Алексис Ципрас за приемането на пенсионни реформи, като все пак посочи, че „това, което бе решено това лято, ще бъде изпълнено“.

Причината за внезапната добронамереност със сигурност не е толкова притеснението на еврогрупата за мнозинството на гръцкия премиер, колкото нуждата Германия да може да разчита на стабилно правителство в Атина, което да приложи споразумението с Турция и да продължи да затваря „балканския маршрут“, тъй като предизвиканото от Австрия затваряне на границите се оказа ефективно. Докато през януари в Бавария са влезли 74 хиляди бежанци, през март броят им е бил 5280 души. Следствието е 50 хиляди блокирани в Гърция бежанци. За ЕС е важно те да си останат там и затова на гръцкото правителство трябва да се дават гаранции.

През есента на 2010 година ЕЦБ реши да неутрализира опасенията за суверенния дълг с изкупуването на облигации. Тогава банката действаше като нормален инвеститор – купуваше ценни книжа и очакваше печалба от лихвите. През февруари 2013 година ЕЦБ обяви, че е спечелила 1,1 милиарда евро от гръцките ценни книжа, които са били платени от гръцката държава, която пък е трябвало да взима заеми от Европа, за да може да плаща. След последвалия скандал кредиторите решиха да променят позицията си и извлечените печалби от гръцките облигации да бъдат връщани на Атина в замяна на „добро поведение“ от страна на гръцкото правителство при изпълнението на помощната програма. Така, през 2013 година Гърция получи близо 3 милиарда евро, които й позволиха да постигне първия си „първичен излишък“.

Гърция не е взимала нищо от 2013 година

В действителност, оттогава Гърция не е взимала и едно евро от сумата на лихвите, която за 2014 и 2015 година възлиза на 3,3 милиарда евро. ЕЦБ си изми ръцете, като каза, че е превела печалбите на централните банки, тъй като не тя решава как ще бъдат използвани парите. Според непотвърдена информация централните банки са вложили парите в националните трезори, които пък са ги вложили в сметка в Люксембург. За деблокирането на средствата е нужно решение на еврогрупата, а това „е силно политическо решение“.

Гърция не е достатъчно покорна, за да получи парите

Сумата не е малка. Според документ на ЕК печалбите, които трябва да бъдат преведени на Гърция до 2018 година, са 7,6 милиарда евро. Общият размер на дълга на Гърция, който трябва да бъде върнат до края на 2018 година, е 25,6 милиарда евро. Това означава, че с печалбите Гърция може да върне 29,7% от ангажиментите си в следващите три години. За да стане това обаче, Атина трябва да прояви покорство. Въпреки признаците на благосклонно отношение еврогрупата все още не счита, че гръцкото правителство е достатъчно покорно. Така че преди да види пари в сметката си, Атина трябва отново да отстъпи пред исканията на кредиторите. Това е очевидна клопка пред гръцкия премиер.

Дилемата на Ципрас

Ципрас направи от „преустройството“ на мерките своята „запазена марка“. Тя му позволява да оправдае факта, че е приел третия меморандум, пред електората, който все по-малко харесва своя избраник. Ако Ципрас се откаже от всяка форма на упорство, той ще бъде политически застрашен, но пък може да се надява на пари от ЕЦБ. Ако откаже да се огъне, ще спаси мнозинството си, но ще продължи да действа в една непрекъсната логика на финансова спешност. Ако еврогрупата не освободи приходите от ценните книжа след първия одит, изглежда съвсем очевидно, че облекчаването на натиска върху Ципрас и грижата на Шойбле за мнозинството му ще се окажат несъстоятелни.

 

Превод:агенция Фокус


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg