Къде е икономическо сърце на България?

Черноморският регион демонстрира най-стабилни показатели и социално-икономическо развитие. Обяснението за този факт несъмнено е туризмът. Анализ на МРРБ прави момента снимка на състоянието на страната по региони и сектори. Неговата цел е да послужи за интегриран подход при изготвянето на всички оперативни програми за следващия програмен период 2014-2020 г. Средства за тях вече са предвидени в Оперативна програма Регионално развитие (ОПРР).
Туризъм
Двата източни региона– Югоизточен и Североизточен район за планиране, са стълбовете на туристическата индустрия, тъй като над 70% от българския туризъм се реализира на морето. Графиката показва съществени междурегионални различия:

По оценка на социално-икономическия анализ на регионалното министерство, легловата база нараства непропорционално на приходите от туризъм. Целта обаче не бива да бъде механично запълване на базата, в противен случай ще затвърдим имидж на low cost дестинация. Има смисъл в съчетаването на видовете туризъм – спа, винен, селски и др., и обединяване на усилията за привличане на висок клас туристи.
Чрез ОПРР, по Приоритетна ос 3 Туризъм, култура и използване на специфичния местен потенциал, ще бъдат отпуснати – 400 млн. лв., в това число финансов инженеринг - 200 млн. лв.
Пътища
Развитието на туризма върви паралелно с инфраструктурата – за да може туристът от черноморския курорт или столицата безпроблемно да стигне и да разгледа вътрешността на страната.
Около 20 хил. км е дължината на републиканската пътна мрежа, включително автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища. Почти толкова са и общинските четвъртокласни пътища. Любопитен, но малко известен факт е, че в София няма пътища от републиканската пътна мрежа. С най-добра гъстота е транспортната мрежа на Северен централен, Североизточен и Югозападен регион, а най-изоставащ е Югоизточния район за планиране. Българските региони имат сравнително равномерно разпределение на трите компонента от транспортната мрежа (общински и републикански пътища и ж.п.). На територията на страната обаче преобладават ниския клас пътища:

Образование и здравеопазване
Средният брой ученици в едно училище за 2010/2011 г. са равномерно разпределени в шестте региона за планиране. Малък дял от БВП отива за образование и това поставя страната ни на едно от последните места в ЕС. Българските студенти се отличават с висока мобилност, както във вътрешността на страната, така и в рамките на Евросъюза. Северозападният район обаче няма ясно изявено висше училище и затова делът на студентите там клони към нула.
През 2012 г. ще бъде най-видима тенденцията български медици да напускат страната, сочи социално-икономическият анализ на МРРБ. Като осигуреност и разпределение на легловата база, лекарите и другите специалисти сме в челните места в ЕС, но като състояние на материалната база сме в дъното на класацията.

До 2020 г. ще бъде направена оптимизация на легловата база. Многопрофилните болници ще покриват по-широки райони, а в малките населени места ще останат медицински центрове. Неофициално това се случва и сега – хора от по-малки селища предпочитат да потърсят медицинска помощ в големите градове. В сферата на долекуване легловата база клони към нула, което налага включването на този компонент в приоритетите на следващия програмен период.
Чрез ОПРР, по Приоритетна ос 2 "Секторни политики от регионално значение", се предвиждат 550 млн. лв. /за конкретни бенефициенти/
Енергийна ефективност
България е много специфична по отношение на своя сграден фонд- 98% е частна собственост и по този показател сме №1 в ЕС. Това поставя обаче чисто естетически проблем относно външния вид на сградите. Чрез ОПРР вече ще бъдат отпускани средства са санирането и реновирането не само на обществени, но и на частни сгради.
По Приоритетна ос 4 Енергийна ефективност се предвиждат 500 млн.лв.
Изводи
Анализът на МРРБ показва, че липсата на съществени различия в развитието най-често означава еднакво социално-икономически развитие на всички териториални единици. Развитието започва с увеличаване на различията, с активизиране, стимулиране на най-виталните структури, с формирането на териториални центрове на растеж. Такъв пример е Североизточния регион – Варна. Най-силно влияние върху равнището на различията оказват силно изоставащите териториални единици (пример: Разград формира 66% от междурегионалните различия в СЦР, докато Русе – само 18%).