Купуваме компании, но не на цени от 2007

Кармелита Денева

Г-н Василев, застъпвате тезата, че в криза трябва да се купуват затруднени компании с потенциал,  като се предполага, че те са по-евтини сега. Има ли в България пазар за покупко-продажба на фирми?

България в момента не е на мода за световните инвеститори. Целият бизнес у нас пострада от кризата и за съжаление продавачите са десетки пъти повече от купувачите. Основен проблем пред сключването на сделки според мен е разминаването между представите на продавачи и купувачи за цената на определен актив. Тази разлика обикновено е между 2 и 10 пъти. Продавачите очакват цени все едно не е имало никаква криза, купувачите пък искат всичко на безценица, защото нямат никаква конкуренция. Затова сделки се сключват трудно.

Въпреки всичко това смятам, че най-добрите печалби се реализират след период на криза. Който купи умело днес, вероятно ще спечели, когато кризата отмине и цените на активите се повишат. Точно това са аргументите, с които всички фондове на „Експат Капитал” и „Експат Асет Мениджмънт” се стремят да увеличават активите си под управление и да инвестират при сегашните евтини цени. Това важи и за акциите на борсата, и за имоти в затруднено положение (distressed assets), и за цели компании. За последните 6 месеца активите на взаимните ни фондове и индивидуалните инвестиционни портфейли са се увеличили с над 100%.
В момента стартираме процедура за увеличението на капитала на едно от нашите акционерни дружества със специална инвестиционна цел – „Експат Бета” – от 4.3 на 47.8 млн. лева. Идеята е да използваме тези средства за купуване на български имоти на силно подценени цени, включително и от банките. Разглеждаме и цели компании, но не сме готови да платим цените от 2007 г.

В периода 2005-2007 г. чужди компании се ориентираха към България и инвестираха в местни фирми. Какво се случва в тази сфера сега?

Тук новините не са много. Все пак през 2009 г. в България са пристигнали почти 3 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. Това е почти 3 пъти по-малко от 2007 г., но е 3 пъти повече от 2000 г. С оглед на кризата ПЧИ от 8.4% от БВП не е лошо постижение. Разбивката по сектори не изглежда зле, тъй като инвестициите са доста диверсифицирани.

Стана ясно, че фирмите нямат средства, държавата също, но къде според вас са свежите пари в България? В потенциални инвеститори, в банките или в еврофондовете?

Отговорът е на всички тези места. Основното поражение от кризата е липсата на финансиране от банковата система, липсата на ликвидност в бизнеса и огромната междуфирмена задлъжнялост. Просто това е една тежка рецесия.
Еврофондовете трябва да се усвояват ускорено, но това важи и ако няма криза. Тъй като чудеса от никъде не се очакват, всички трябва да работим повече, да планираме по-добре и да намаляваме разходите

Бяха обявени антикризисните мерки на правителството. Как бихте ги коментирали?

Правителството публикува пакет от 60 мерки, повечето от тях считам за позитивни и полезни. Не бих ги нарекъл точно антикризисни, а по-скоро действия, които със или без криза биха били правилни. Положително е, че няма увеличение на преките данъци. Но според мен намаляването на разходи далеч не е достатъчно и скоро ще се наложи предлагането на нов пакет по-остри мерки.
За странни намирам предложенията, наречени „Мерки за подкрепа на доходите на домакинствата”. Борбата с кризата е нормално да съдържа непопулярни мерки, които да намаляват, а не да увеличават доходите на определени групи хора. В криза и при повишаваща се безработица е логично минималната работна заплата да бъде намалявана, а не увеличавана. Но за структурно по-вредна смятам мярка № 51, според която ще могат отгоре да се налагат браншови колективни трудови договори. Това прилича на синдикализъм от 50-те години.

На базата на тези мерки каква ще е „цената на кризата” и кой ще я плати?

От тези мерки няма да „пострада” почти никой. А правилните всъщност действия би трябвало да включват дълбока реформа в пенсионната система и в здравеопазването. Всички без изключение ще пострадаме много, ако няма реформи и бюджетът се запъти към неочаквана катастрофа.

Визитка

Николай Василев е управляващ партньор в „Експат Капитал” от септември 2009 г. Преди това той е министър в две последователни правителства. Василев има 6 години опит в областта на инвестиционното банкиране и консултиране в Будапеща, Токио, Ню Йорк и Лондон, където е работил за няколко мултинационални компании. Той е финансист по образование, притежава престижната професионална степен CFA (сертифициран финансов аналитик).

„Експат Капитал” е финансова компания, която предлага услуги в сферата на управлението на активи и финансовото консултиране на български и чуждестранни инвеститори. Компанията притежава управляващо дружество, което в момента ръководи 3 договорни фонда и 2 акционерни дружества със специална инвестиционна цел имоти. От януари т.г. компанията започна да издава икономическия бюлетин „Експат Компас”.