Конкурентността на България е слаба

България се изкачва само с едно стъпало в Световната класация по конкурентоспособност 2025. Страната е изправена пред структурен кръстопът преди присъединяването към еврозоната Международният институт за управленско развитие (IMD, Швейцария) публикува най-новото издание на Годишника на световната конкурентоспособност 2025.

Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Центърът за изследване на демокрацията са национални партньори на IMD за България.

Глобалната картина на конкурентоспособността остава силно нестабилна. Продължаващата война в Украйна, ескалацията на икономическото напрежение между САЩ и Китай, и завръщането на протекционистки търговски политики засилиха несигурността на световните пазари.

Европа е под все по-силен натиск по отношение на отбранителни способности, индустриална база, енергийна сигурност и инвестиционна привлекателност. България е на 57-о място от 69 страни през 2025 г., като възстановява само една позиция спрямо предходната година.

За сравнение, спрямо 2020 г. България е загубила цели 9 места, а спрямо 2009 г. – 19, което я поставя сред най-неконкурентоспособните икономики в Европа. Въпреки това, благодарение на стабилната си търговска позиция в ЕС и силната фискална дисциплина, страната би могла да навакса това изоставане през следващото десетилетие, ако спешно модернизира управлението си, засили инвестициите в иновации и да се справи с критични дисбаланси в работната сила и демографията.

Годишната класация на IMD, оценява страните по четири стълба: икономическа ефективност, правителствени политики, бизнес среда и инфраструктура. България получава добри оценки за макроикономическа стабилност, с ниска инфлация, балансиран текущ баланс и едно от найниските нива на безработица в ЕС.

Сред силните страни на страната са още достъпната работна сила, нарастващата цифрова свързаност и растящият износ на ИКТ услуги. България трябва да превърне стабилността в дългосрочен растеж, като използва предстоящото присъединяване на страната към еврозоната през януари 2026 г., което предлага рядък шанс за повишаване на доверието на инвеститорите и за по-дълбока интеграция в европейските производствени вериги.

Класацията очертава отрезвяваща картина на по-дълбоките структурни слабости, които възпрепятстват прехода на България към икономика, водена от иновации. Сред тях са изтичането на мозъци, застаряващото население, дефицитите в управлението и недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

Въпреки известен цифров напредък, България все още е близо до дъното в световен мащаб по наличност на квалифицирана работна ръка, ефективност на пазара на труда и доверие в институциите. „Икономиката не може да разчита вечно само на ниските разходи, заплати и данъци“, предупреждава Руслан Стефанов, главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията. „Без спешни реформи в образованието, иновациите и управлението, еврото няма да бъде катализатор – то ще бъде пропусната възможност.“ допълва Атанас Недялков, старши анализатор „Иновации и финанси“ във Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.

Проучването на IMD също така подчертава растящото разминаване между възприятие и реалност, което може да бъде разчетено и като позитивен знак: бизнес ръководителите продължават да оценяват „квалифицираната работна сила“ като основен актив на България, въпреки, че статистически данни показват свиващ се кадрови потенциал и ускоряваща се емиграция.

Това може да е резултат и от по-нови данни, с които предприятията разполагат за завръщането на квалифицирани кадри в страната. Класацията подчертава нуждата от координирани национални усилия за задържане на младите хора, съгласуване на образованието с нуждите на пазара и възстановяване на доверието в институциите.