Коментари за България в чуждата преса

Във връзка с оставката на българското правителство руският
печат припомня, че като премиер Пламен Орешарски разпореди да
бъде спряна работата по газопровода "Южен поток". Тръбопроводът
е важен фактор за енергийната сигурност на Европейския съюз и
общността едва ли ще се откаже от проекта, твърдят експерти,
цитирани в "Аргументи и факти".
По-рано в правителството на България избухнаха спорове около
изграждането на "Южен поток", пише "Взгляд". Въпреки
премиерското изявление подчинен на Орешарски - енергийният
министър Драгомир Стойнев, заяви, че властите не се отказват от
своите планове, посочва вестникът.
Еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер заплаши с
последици страните от ЕС, решили да подкрепят проекта "Южен
поток" в днешния му вид. Йотингер заяви също, че строителството
на газопровода трябва да бъде замразено до момента, когато ще
отговаря изцяло на нормите на ЕС. Руският посланик в общността
Владимир Чижов обаче заяви, че няма доказателства газопроводът
"Южен поток" да не отговаря на законодателството на ЕС и че това
е само мнение на Европейската комисия, добавя "Взгляд".
"Росийская газета" предрича, че парламентарните сили в
България ще откажат предложенията на президента Росен Плевнелиев
да съставят правителство и държавният глава ще формира служебен
- "междинен" кабинет, който "не ще може да взема ключови
решения, включително за осъществяване на руския газов проект
"Южен поток".
Според московския официоз правителството на Орешарски е било
"подкосено от Украйна и изборите за Европарламент", донесли
"смазващо поражение" на българските социалисти.
С развитието на украинската криза Западът упражняваше все
по-силен натиск върху българите, за да се откажат от
изграждането на "Южен поток" или поне да участват пълноценно в
критиката към проекта, формулирана във Вашингтон и озвучавана от
Брюксел. Но страната - с промишленост, практически ликвидирана
по време на "демократизацията", със съсипано селско стопанство и
зависима от целевите програми, финансирани чрез еврофондове, не
можеше дълго време да издържи на натиска и заплахите да бъдат
спрени тези "финансови поточета", предлага "Росийская газета"
виждането си за ситуацията.
"След писмо от Еврокомисията с обещания да спре плащанията и
да започне процедура за събиране на глоби поради "неспазване на
правилата на ЕС" и след посещението в София на трима
американски сенатори русофоби премиерът на България заяви, че
замразява "Южен поток". Макар и до днес да не съществува нито
един български официален документ за това", забеялзва
всекидневникът.
Съдбата на една от най-големите банки в България остава
заложник на политическа криза, която доведе до оставката на
правителството вчера, пише в. "Ню Йорк таймс".
Оставката на правителството на Пламен Орешарски, която бе
очаквана от седмици, дойде, докато най-тежката банкова криза то
90-те години заплашва да нанесе тежки икономически щети на
местния бизнес и чуждестранните инвеститори, отбелязва
изданието. Със служебно правителство, управляващо до изборите
през есента, може би няма да бъде намерено бързо решение за
спасяването на банката, според автора.
Изданието припомня кризата, развихрила се около Корпоративна
търговска банка (КТБ), действията на Българската народна банка
(БНБ) и отражението в целия банков сектор.
Банковата криза се случи в период на политическа
нестабилност в България, посочва "Ню Йорк таймс", припомняйки,
че правителството на Орешарски е второто за по-малко от 18
месеца, което подава оставка. Правителството загуби
парламентарна подкрепа след лошото представяне на БСП в изборите
за Европарламент през май, отбелязва авторът, припомняйки
подробно развитието на ситуацията в българския банков сектор.
Бъдещето на КТБ остава неясно, но суматохата причини
нервност в страната и в чужбина, според публикацията, която
посочва, че редица големи компании, включително
телекомуникационният оператор Виваком, както и компании от
отбранителния сектор, енергетиката, болници, общини и училища
имат депозити в КТБ.
Повечето анализатори признават, че българската банкова
система, която има един от най-високите дялове на капиталови
резерви от 20 процента, като цяло е стабилна. Да се позволи
фалит на КТБ обаче може да подкопае още повече инвеститорското
доверие в страната, което и без това вече е ниско заради
хроничната корупция и слабото управление, заключава авторът.