Колко струват култови сгради в София

Мира Лазарова

ЦУМ може да приюти Националния исторически музей, ако собственикът на сградата Георги Гергов /собственик и на Пловдивския панаир/  я продаде на държавата, стана ясно преди дни от изказване на икономическия министър Трайчо Трайков.
Според неофициална информация Гергов купува сградата на ЦУМ за 20 млн. евро през 2004 година. 
Сега той предлага ЦУМ да бъде апортиран  в капитала на "Пловдивски панаир" АД .
Така съотношението между акциите на дружеството и държавата ще бъде 75% към 25%. Трайков е против тази схема, която той определя като скрита приватизация . „Г-н Гергов се опитва да продаде ЦУМ на държавата. Нека да представи една добра оферта и ако тя е интересна, може би ще разговаряме", коментира още министърът. Той обаче не се ангажира с това каква оферта  би била приемлива за ЦУМ.
Идеята ЦУМ да се превърне в добър търговски център от типа на моловете се проваля  от момента на купуването му. Една и причините затова е, че сградата, която е строена през 50-те години на миналия век, не разполага със съвременна инфраструктура, за да изпълнява функциите на модерен търговски център. Тя е лишена от паркинги и площ за развитие на каквито и да са търговски дейности извън самата сграда.

Телефонната палата на ул."Гурко" 2-4

От около година  БТК, която се обедини с мобилния оператор Vivatel в новия бранд Vivacom, продава апетитни имоти.
В началото на февруари ирландската компания West Incorporated купи сградата на Телефонната палата на ул.„Гурко” 2 – 4 в София  - друга емблематична сграда на София. Сумата, платена за масивната постройка, е само 22.5 млн. евро, след като преди година от консултантската компания Forton International бяха определили цена от 44.4 млн евро.
За евентуално бъдещо предназначение на апетитната сграда се спрягат варианти от мол, хотел, до офисен център. От ирландската компания обаче засега обещават, че няма да променят фасадата на известната сграда.
Преди тази сделка старозагорският бизнесмен Тодор Иванов Колев придоби 3 от телефонните палати на БТК. Първата е във Велико Търново. За нея са дадени само 1.6 млн. евро. След това Колев купи и Телефонната палата в Пловдив за 10 млн. евро, която трябва да се превърне в търговски и административен център. Последната телефонна палата, на която бизнесменът е станал собственик, е тази в Казанлък.
Общото при всички изброени сделки е, че БТК ще остане наемател на сградите в следващите 10 години.
Според публикации в медиите имотите се оферират на избрани потенциални купувачи от агенцията за недвижими имоти „Явлена”. Преди време управителят на оценителската компания „Явлена импакт” Сергей Машиях обяви, че са направени пазарни оценки на всички около 2700 имота, собственост на БТК. В някои от тях обаче малки дялове има и „Български пощи”. Пазарната им стойност се пази в тайна. Сред имотите са телефонни палати в големите градове на страната, складови и почивни бази и жилищни сгради.
Интересното е, че още в края на август 2008 г. БТК се опита да отдели имотите си в специализирано дружество „БТК имоти”, за да ги продава. Мотивите – около 80% от тях не се използват. Причините за това са две – аналоговите централи са сменени с по-компактни цифрови и броят на работещите в компанията е намален в пъти през годините. Към онзи момент пазарната им стойност е била около 300 млн. евро. Тогава обаче държавата използва правото си на вето чрез т.нар. златна акция. Така след това се прилагат други начини за продажба, които засега, както е видно, са успешни.

Полиграфическият комбинат на бул. "Цариградско шосе" 47

Друга емблематична сграда на столицата е Полиграфическият комбинат на бул. „Цариградско шосе”, известен още като бившата държавна печатница „Димитър Благоев”. Той е притежание на “Полиграфически комбинат "Димитър Благоев" ООД с 22% държавно участие. Вестникарска група България, собственост на германската медийна трупа ВАЦ, и издаваща редица вестници и списания, най-големите от които са “Труд” и “24 часа”, се помещава в три сгради. Общата площ на комплекса, строен през 1950 г., е 50 000 кв.м.
Преди време се появиха съобщения, че правителството иска да купи именно тази част от сградата за нуждите на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура. Засега няма допълнителна яснота по преговорите, тъй като непрекъснатите слухове около продажбата на самата ВАЦ в България прави казуса още по-объркан.
През април 2008 компанията за недвижими имоти “Бългериън Ленд Дивелъпмент” (БЛД) с регистрация във Великобритания  купи пет от осемте сгради на Полиграфическия комбинат за 50 млн. евро. Още 20 млн. евро са инвестирани в превръщането на придобитите сгради в офисен комплекс. Реконструкцията на тази част вече е завършена, като петте сгради са бизнес сграда клас “А” с 23 500 кв. м. офиси и 3 500 кв. м. търговска площ с подземен и надземен паркинг, със съответно 182 и 58 паркоместа.

Цената на която и да е сграда от вече изброените, може да се оспорва, че е намалена неоснователно. Според експерти обаче при формиране на продажната цена на офисни сгради трябва да се имат предвид следните базисни фактори: локация на имота, вид и качество на строителството, потенциал за развитие на сградата, доходност на имота.

Освен това при формиране на цената съществено значение се отдава на бъдещото очаквано оскъпяване на имота, възможност за реализация на доходи от наеми, както и необходими инвестиции и ремонти на сградата.