Колко са работниците от трети страни у нас?

По необходимост, анализът на ролята на работниците от трети
страни на българския пазар на труда трябва да почива на максимално
точна оценка както на броя и регионалното им разпределение, така и на
профила и отраслите на работните места, които заемат.

Това се отбелязва в анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/  

Както ще
проличи, сравнението на различни източници дава много контрастни
оценки, което силно затруднява реалната оценка на ефектите.

Оценката на Евростат се основава на данни за общия брой на
активните разрешителни за пребиваване в края на годината, т.е. всички
граждани на трети страни, пребиваващи в страната към 31 декември.

През 2025 г. те са общо 130 хиляди, но от тях ни вълнуват само
разрешителните, за които посочената причина е заетост, тъй като за
пребиваващите по други причини пазарът на труда не е достъпен.

Отчитайки това, чуждестранните работници у нас към края на 2025 г.
са 29 хиляди. Това е почти пет пъти повече спрямо 2020 г., когато същата
група е наброявала малко над 6 хиляди.

Важно е да се отбележи, че предвид
датата на замерването, това число изключва значителния брой сезонни
работници, които се включват на пазара на труда в други части от
годината, най-вече в секторите туризъм и земеделие.

Узбекистан заема челното място с почти 6000 работници, което е два
пъти повече спрямо 2024 г. След това се нареждат Русия (3,7 хил.
работници) и Турция (3,6 хил. работници), като Непал, Обединеното
кралство, Индия и Киргизстан са другите страни с над хиляда
разрешителни за работа към края на 2025 година.

Узбекските и
непалските работници са нови на българския пазар на труда, като през
2020 г. са издадени само 89 разрешения за лица от Узбекистан и 4 за лица
от Непал.

Подобни тенденции, макар и с по-бавни темпове, се наблюдават и при
работниците от Индия, Бангладеш, Виетнам и Киргизстан. Гражданите
на Обединеното кралство са специален случай, тъй като преди
окончателното излизане на страната от ЕС те не са били считани за
работници от трети страни; данните след Брекзит показват, че броят
им се е запазил относително стабилен.

От началото на войната в
Украйна се наблюдава и значително и устойчиво увеличение на
чуждестранните работници от Русия (от 1467 през 2021 г. на 3744 през
2025 г.), макар че ръстът се забавя през последните години.

Алтернативен поглед дават данните на Агенция „Миграция“ на МВР,
предоставени на ИПИ по Закона за достъп до информация. Според тях, в
периода 2020 – 2025 г. броят на разрешенията за достъп до българския
пазар на труд се е увеличил почти седемкратно в периода между 2020 и
2025 г. - от общо 2,3 хил. до 14,3 хиляди.

Голямото увеличение е при
Единното разрешение за пребиваване и работа, като в от началото на
десетилетието от под хиляда броят им достига почти 12 хил.

Командированите работници и вътрешнокорпоративните трансфери
остават на относително ниски равнища. Слаба е и популярността на
Синята карта - механизъм за привличане на висококвалифицирани
специалисти.

Основната причина за разминаването на данните между Евростат и
тези на Агенция „Миграция“ е, че мерят различни неща. Тези на МВР са за
броя издадени през годината разрешителни, но те – особено единното
разрешение – често могат да имат срок по-дълъг от една година, което
означава че активните на българския пазар на труда чужденци в общия
случай са повече.

При данните на Евростат пък, както вече посочихме,
основната слабост е броенето в края на годината, което пропуска
работниците, които идват в България само за периодите на пиково
търсене на труд в туризма, селското стопанство и строителството.

Трета възможна мярка е публикувана в годишния доклад на Агенцията по
заетостта. През 2025 г. АЗ посочва, че е предоставила достъп до
българския пазар на труда на 49 хил. граждани от 87 държави чрез всички
процедури за чуждестранна заетост, с 15 хил. повече отколкото през
2024 г.

От тях е „разрешен достъп до българския пазар на труда на 25 839
работници - граждани на трети държави, което е с около 25 % повече от
2024 г“.

Разликата между първата и втората група са приблизително 23-
те хиляди души, които работят краткосрочно (до 90 дни) у нас през
годината, като 18 658 от тях са сезонни работници, а другите
командировани (4211) или лица с български произход (72).

Вероятно
обяснение за несъответствието между данните, предоставени от
Агенция „Миграция“ и тези, включени в доклада на АЗ, са преиздадените
разрешения на едно и също лице, различното третиране на периодите
и отчитането на потоците от чуждестранни работници.

Данни, събрани по време на преброяването през 2021 г., ни позволяват да
разгледаме основните характеристики на чуждестранните жители в
страната и тяхното място в заетостта.

В края на 2021 г. общият брой
на хората, пребиваващи в България, но родени извън страната в
трудоспособна възраст (15-64 години), е 78 хил. души, или почти 2% от
цялото население в трудоспособна възраст.

Най-големите групи са хора
извън ЕС - родени в Руската федерация (18 хил. души), Украйна (8,7 хил.
души), Турция (5,5 хил. души) и Северна Македония (3,2 хил. души). Хората в
трудоспособна възраст извън ЕС често имат добро образование - най-
висок дял на завършилите висше образование са родените в Молдова –
56%, следвани от тези от Украйна (55%) и Северна Македония (52%).

Структурата на заетостта сред родените в трети страни до голяма
степен отразява образователното им ниво. Сред имигрантите от
Молдова 74% от населението на възраст 15-64 години са заети, докато
сред тези от Северна Македония 73% са заети.

Регионалното
разпределение на имигрантите в трудоспособна възраст е подобно на
териториалното разпределение на общото население на страната, с
някои съществени изключения. Очаквано те са най-многобройни в
столицата (28 хил. души), както и във Варна (7,9 хил.), Пловдив (6,8 хил.) и
Бургас (6,6 хил.).

Съществуват обаче значителни разлики между
отделните групи имигранти - сред родените в Русия има концентрация
във Варна и Бургас, сред тези от Турция - в Шумен и Кърджали, а при
родените в Северна Македония има значителна концентрация в
Благоевград.

Макар че разпределението и характеристиките на
работниците от трети страни със сигурност са се променили след
преброяването, особено с оглед на описаните по-горе промени в
основните източници на работници мигранти, тези данни остават
единственият източник както за образованието, така и за
8 https://www.az.government.bg/pages/otchet-za-deinostta-na-az/
регионалните разпределения, които са от голямо значение за ефектите
на пазара на труда.

При всички положения, броят на работниците мигранти от трети
страни остава много нисък в сравнение с общата заетост в България –
дори ако допуснем, че броят им достига най-високата възможна оценка
те все още представляват под 2% от общо 2,9 млн. заети лица.

Това
означава, че те задоволяват малък дял от много високото търсене на
работна сила и засега притокът на граждани на трети страни не е
особено значима тенденция на българския пазар на труда.

Нещата
изглеждат по по-различен начин на регионално или секторно ниво, тъй
като медийният дискурс ясно сочи съсредоточаване на работниците
мигранти в определени икономически дейности и региони, които силно
разчитат на тези отрасли: хотели, ресторанти, строителство,
земеделие, някои подотрасли на преработващата промишленост.

Сезонната заетост на фокус
За разлика от общото присъствие на работници от трети страни на
българския пазар на труда, при чиято оценка срещаме значителни
затруднения, то при сезонния ѝ компонент яснотата е много по-голяма,
благодарение на данните, които събира Агенция по заетостта.

За 2025 година у нас са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна
сезонна заетост на работници от трети страни. Тяхното регионално
разпределение е неравномерно, като най-високата им концентрация е в
областите Бургас (8066 работници), Варна (3022), Пазарджик (1456) и
Добрич (1219).

Съсредоточаването по Черноморието не е случайност, предвид
длъжностите, които заемат. Макар и имената на длъжностите,
посочени от Агенцията по заетостта, да не дават винаги точна
представа за сферата на заетост на сезонния работник, ако разгледаме
най-често срещаните работни позиции, те са предимно свързани с
хотелиерския и ресторантьорския бранш.

Най-често срещаната
длъжност е „работник, кухня“ с 3541 разрешения, следвана от по-общи
категории като „общ работник“ и „сезонен работник“ с по около 2300
разрешения всяка.

Малко след тях обаче отново се нареждат длъжности,
свързани с туризма, например „Камериер/камериерка“ с 1655
разрешителни, „сервитьор“ (1374), „работник, ресторант“ (1054),
„помощник-готвач“ и „готвач“ (общо 1206). Освен общите длъжности и
тези, свързани с хотелиерство и ресторантьорство, се открояват и
сезонните земеделски работници, които през 2025 г. са 1660 (или 8,5% от
всички сезонни работници).

Статистиката на регионално ниво противоречи на схващането, че
сезонните работници от трети страни изместват местната заетост.
Често тази хипотеза се аргументира с удобно подбрани данни за
свиваща се заетост сред определени възрастови групи.

Ако обаче
разгледаме на областно ниво изменението в коефициента на заетост за
2025 г. спрямо 2024 г. (на национално ниво изменение няма), то областите,
които бележат най-голям спад не са тези, в които има висока временна
заетост от трети страни.

Напротив, корелацията между изменението
в коефициента на заетост и дела на сезонните работници на ниво
област е едва -2,6%. Корелацията с коефициента на икономическа
активност е по-висока (5,1%), но въпреки това не достатъчно висока, за
да можем да твърдим, че сезонната заетост тласка местното
население към икономическа неактивност.

Що се касае до произхода на сезонните работници от трети страни,
той също е силно концентриран. Макар и през 2025 г. България да приема
работници от 55 страни във всички континенти, почти половината
идват от Узбекистан (4759) и Киргизстан (3589).

След тях с по над хиляда
работници се нареждат Турция, Бангладеш, Непал и Молдова. Всички сезонни работници идват от Азия, Източна Европа и
Близкия изток.