Кои са българските сортове вино?

Ива Стойкова
Познаваме ли местните български сортове вино? Този въпрос зададе Вили Гълъбова* по време на своя майсторски клас в рамките на второто издание на DiVino Taste, на което EconomyNews.bg отново беше медиен партньор.
За всеки български винолюбител е въпрос на чест да познава приноса на страната ни в световното разнообразие на винените сортове, казва Вили Гълъбова. А ние бихме добавили, че е важно изобщо да се познават уникалните сортове от България, някои от които изчезват. Именно такъв е случаят със сорта Димят, единият от най-популярните сортове сред белите вина, наред с Мискета.
Сред червените сортове у нас най-голямо значение имат гъмза, мелник, мавруд, букет, памид и рубин. Следващите бележки са от лекцията за българските сортове, съпроводена от дегустация на девет вина.
Бели винени сортове
Най-ценен е варненският Мискет, но сортът се отглежда и на други места - в Бургаско, Сунгурларе, Хасково, Розовата долина, Шумен. Смята се, че Червеният мискет почти не се среща в други страни. Като синоними се използват познатите Синя теменуга (Враца), Търнова (Шумен), Турска ружица (Сърбия), Ромащина (Велико Търново). Площите с мискет заемат едва 63 хил. дка, което представлява 6% от общата площ с винени лозя в България. Купажирането на мискет с димят или ризлинг е тайната на т.нар. евксиноградски или известни още като царски вина.
Червени винени сортове
Сортът Букет е хибрид, разработен през 50-те години на миналия век в института в град Септември, Пазарджишко. Негови родители са мавруд и пино ноар - интересен избор, както го определи лекторът. От този сорт се прави вино тип божоле. Макар и утвърден като български сорт от Института по лозарство и винарство-Плевен, букетът се среща и в Русия.
Сортът Гъмза се отглежда във Видин и Сухиндол. С него, както и за много типични български сортове, са свързани легенди от прастари времена. А тук, по-конкретно, се разказва за сестрите Вида, Кула и Гъмза, които трябвало да запазят цяло бащиното си наследство от лозя, но не успели. Като синоними се използват черна гижа (Видин) и скадарка или кадарка (Македония, Унгария, Румъния). Съществува и наименование зелена гъмза, което обаче се свързва със зелени нотки във виното, появили се заради наличието на неузрели зърна в чепката.
Широка мелнишка лоза е сорт, който както е ясно от името, се среща само в Югозападна България и по-концентрирано в Мелнишко. Интересен факт е, че сортът бил успешно пренесен и адаптиран в Ямбол, но впоследствие авторите на експеримента се отказват от по-нататъшното му отглеждане. Негова разновидност е сортът Ранната мелнишка лоза, който има френски родител - сортът Валдиге.
Още една любопитна подробност, този път свързана с изложение в Париж през 1889 г. Мелнишкото вино се представя на Голямото световно изложение във френската столица, но мелнишките винари закъсняват и получават място накрая на изложението, което вещае пълен провал на участието. Прочутият тогава български гайдар Коста Раданов се отбива при тях и им предлага да им направи своеобразна реклама с гайдата си. Пъха един малък ярешки мех в гайдата си и го напълва с вино. Музикантът застава пред Айфеловата кула, свири с гайдата, и когато се насъберат слушатели, спира да си почива и източва по една чаша вино от ручилото. Предлага на желаещите да опитат. Гайдата с вино става сензация на изложението, особено заради качеството на мелнишкото вино. Гайдарят раздава много визитки на мелнишките винопроизводители. Равносметката на винарите-изложители е особено добре илюстрирана от мелнишкия винопроизводител с френска диплома Манолис Кордопулос, който обявява, че е получил толкова поръчки, които ще могат да се изпълняват от неговите правнуци в следващите 184 години. Той обаче твърдо отказва да увеличи производството, защото съзнава, че малкото количество на произведеното вино поддържа високата му цена.
Не по-малко интригуващи са разказите за Мавруда, който „се носи в кърпа” и може „да се реже с нож”. Истината е, че виното от този български сорт не е тежко, а дори напротив - много приятно и пивко. Славата му на плътно вино идва от т.нар. Станимашка малага на асеновградския винопроизводител от гръцки произход Аристидис Чорбаджака. Технологията, която той използва - от лозето и подрязването му до самата направа на виното, е забулена в тайни и спекулации. Аристидис Чорбажака умира, преди да предаде познанието си на винзавода в Асеновград, където е поканен да прави малага през 1957 г. Т.нар. Патриаршески мавруд, правен от монасите в Бачковския манастир, се отличава с друга особеност. Технологията за винопроизводство е пренесена от Грузия. Тя се състои в заравянето на виното в глинени съдове в земята.
Сортът Рубин е разработен от български технолози през 40-те години на миналия век. Представлява хибрид между Небиоло и Сира. Вирее в Южния и Източния лозарски райони. При него е особено важно да се избере точният момент на обиране на гроздето.

Ето списъкът на Вили Гълъбова, на който се опря майсторския й клас, но който може да бъде и отличен гид за избор на българско вино от местни сортове:

1. Chateau Copsa Zeyla Misket 2011
2. Varna Riesling & Varnenski Misket 2011
3. Edoardo Miroglio Istoria bez kray Bouquet 2010
4. Villa Melnik Aplauz Reserve Melnik 2010
5. Orbelus Melnik Organic Grapes 2010
6. Lovico Suhindol Gamsa 2011
7. Rumelia Merul Mavrud 2009
8. Santa Sarah Rubin 2007
9. Villa Yustina Monogram Mavrud & Rubin 2009

А ето фаворитите на EconomyNews.bg - те са наш личен избор като любители и потребители на вино, без претенции за експертно мнение: „царското вино” Варненски мискет и Мавруд.

*Вили Гълъбова е сред най-добрите винени експерти в България. Тя е управител на Вино Аква Вита България и един от учредителите на Българска Винена Академия. Експерт с повече от 15-годишен опит във винената индустрия. Специалист с международен опит и признание и е първата българка, обучавана в най-престижната образователна институция в света за вино - Лондонския Институт за вино Institute of Masters of Wine. Тя е и първият, и все още единствения, български международен винен съдия в International Wine and Spirit Competition.