EUR 1.9558
USD 1.1535
CHF 0.9347
GBP 0.8576
CNY 7.7834
you tube
mobile version

Кои български храни са фаворити на Tallinn FoodFair 2026

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Кои български храни са фаворити на Tallinn FoodFair 2026

mail17:15 | 01.10.2026прегледи 75 коментарикоментари 0


Сладка от цели плодове, продукти с добавен протеин и намалено съдържание на захар, както и лютиви сосове привлякоха най-силен интерес от търговци, дистрибутори, шеф-готвачи и потребители

Tallinn FoodFair се превърна в реален пазарен тест за българските производители и показа продуктите с най-силен потенциал за реализация на пазарите в Балтийския регион и Северна Европа. Българските компании, участвали в 33-тото издание на изложението, спечелиха не само нови бизнес контакти, но и ясна обратна връзка за консервираните храни, които привличат най-силно вниманието на търговци, дистрибутори, шеф-готвачи и потребители.

„Кали 98“, „Джем и Джем“, „Пелтина“, „ЦИМА“ и „Лютата ферма“ представиха продукцията си на общ национален щанд в централната изложбена зона на Unibet Arena в Талин. Българското участие беше организирано от Асоциация „Традиционни български консерви“, с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“.

Най-силен интерес сред плодовите продукти предизвикаха сладката и мармаладите, а срещите с потребители и професионални купувачи очертаха няколко категории с особено добър потенциал – продукти с добавен протеин, предложения с намалено съдържание на захар, както и сладката от цели плодове.

“Участието в изложението и обратната връзка, която получихме от професионалните посетители, показва, че търсенето все по-ясно се измества към продукти, които комбинират традиционен вкус с характеристики, свързани със съвременните хранителни навици. За производителите това е важен сигнал, че класическите български рецепти могат да бъдат конкурентни и извън страната, когато са адаптирани към новите очаквания за състав, хранителна стойност и начин на консумация”, каза Антоанета Божинова – организационен секретар на Асоциация “Традиционни български консерви”.

Силен интерес привлече и категорията на лютивите сосове и разядките, които бяха оценени както от представители на компании от Балтийския регион, така и от търговци от Финландия. Продуктите получиха висока оценка и от шеф-готвачи, които ги определиха като подходящо допълнение към различни ястия и интересен асортимент за професионалните кухни.

“Тази реакция е особено важна за българските производители, защото показва възможност за позициониране на лютивите продукти не само в традиционната търговия на дребно, но и в HoReCa сегмента – ресторанти, хотели, кетъринг компании и професионални кухни”, допълни Антоанета Божинова.

Паралелно с продуктовата обратна връзка бяха проведени и срещи с компании, специализирани в логистиката и дистрибуцията на хранителни продукти, които търсят нови доставчици и продукти за Естония, Латвия и Литва.

Интерес беше отчетен и от търговци на едро, включително компании, които подбират и доставят храни за училища, детски градини, болници и други обществени заведения. При тези срещи акцентът беше върху плодови и зеленчукови консерви в по-големи разфасовки, подходящи за професионално и институционално хранене.

Друг важен канал за дистрибуция на родните продукти се очерта от контактите с компании, които работят директно с големите търговски вериги в трите балтийски държави. Бяха обсъдени възможности за установяване на връзка между българските производители, местните дистрибутори и ритейл операторите в региона.

Срещите в Талин показаха как традиционното българско производство се вписва в съвременния европейски пазар и че интересът към родните продукти не се концентрира около една-единствена категория. Очертаха се няколко различни пазарни ниши: плодови продукти за крайни потребители, по-големи разфасовки за HoReCa и обществени заведения, лютиви сосове за професионални кухни и продукти с функционален профил, които отговарят на новите хранителни тенденции, подходящи за различни канали на продажба. Следващата стъпка е превръщането на установените контакти в реални доставки и устойчиво присъствие в Естония, Латвия, Литва и други пазари в Северна Европа.

 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Трейлър на руския игрален "ВЫЗОВ", заснет в Космоса

13:39 | 03-09-23 | 9855