Китай инвестирал $105,7 млрд. в чужбина

Преките чуждестранни инвестиции в Китай са намалели слабо през декември, но за цялата минала година са се увеличили значително, след като през 2009 година бе отчетен спад на фона на световната икономическа криза, сочат оповестени днес данни, цитирани от Асошиейтед прес.
Чуждестранните капиталовложения в китайски предприятия и други нефинансови активи през декември са нараснали с 15,6 процента на годишна основа до 14 милиарда долара, съобщи китайското министерство на търговията. През ноември бе отчетен скок на преките чуждестранни инвестиции от 38,2 процента.
Преките чуждестранни инвестиции в Китай са нараснали със 17,4 процента през 2010 година до 105,7 милиарда долара, уточни говорителят на министерството Яо Цзян.
Той отбеляза подобрение в инвестиционната среда в Китай, но не даде прогноза за очакваните преки чуждестранни инвестиции тази година, които включват капиталовложения в заводи, недвижимо имущество и други активи, но изключват инвестициите в акции и финансови инструменти.
Преките чуждестранни инвестиции в Китай през 2009 година спаднаха с 2,3 процента, тъй като засегнатите от кризата компании орязаха разходите. Те се възстановиха, след като инвеститорите се решиха да се възползват от бързото икономическо съживяване на страната от кризата.
През последните години Китай е отпуснал на развиващите се страни и повече кредити в сравнение със Световната банка, най- вече, за да си осигури суровини, информира в. "Файненшъл таймс", цитиран от Франс прес.
Две държавни китайски банки China Development Bank и China Export-Import Bank са отпуснали 110 милиарда долара на развиващи се страни през 2009 и 2010 година, сочат данните, обявени от икономическия всекидневник.
Световната банка пък е финансирала проекти за 100,3 милиарда долара за периода средата на 2008 - средата на 2010 година и тази сума е изключително висока за институцията заради желанието й да неутрализира последиците от финансовата криза.
И докато банките в развитите страни страдат от липса на ликвидности, Китай подписваше споразумения със страните производителки, за да финансира добива на петрол и други природни ресурси, подчертава "Файненшъл таймс".
Петролни споразумения, предвиждащи значителни заеми, бяха сключени от китайски банки в Русия, Венецуела и Бразилия.
Други договори бяха постигнати за финансиране на придобиването на съоръжения за производство на електричество от индийска фирма, за изграждане на инфраструктурни проекти в Гана или за железопътна линия в Аржентина, изброява вестникът.
Някои от тези заеми бяха в юани като част от политиката на Пекин да увеличи използването на китайската валута в чужбина.
"Файненшъл таймс" отбелязва, че някои от тези заеми, подкрепени от китайското правителство, са били отпуснати при условия, които са по-благоприятни от условията на финансиране от Световната банка или други финансови институции.