Кирилица върху банкови карти. Има ли проблем?

В писмо до Асоциацията на българските банки (АББ) евродепутатът Ивайло Калфин пита председателя на асоциацията Левон Хампарцумян дали има законови или други пречки наред с латиницата, да бъде възможно имената на картодържателите да се изписват и с кирилица върху банковите пластики.
Евродепутатът беше алармиран от свои последователи във Фейсбук, че банките не следват обща практика. Някои от тях предлагат продуктите си с възможност за кирилско изписване на картите, а други - не. За да получи гражданин картата ти си на кирилица, обаче той трябва изрично да поиска това при издаването й. Калфин се запозна и с позицията на големи международни издатели на банкови карти, които предлагат техните продукти, свободата да изберат начина на изписване.
"Проблемът се вписва в по-общата тема за равноправното използване на кирилицата и въпреки, че сам по себе си, може да не изглежда важен за милионите българи, които нямат възможност са си открият сметка, въпросът е принципен", коментира Ивайло Калфин.

България е страната в ЕС, в която най-малко граждани притежават банкови карти. Едва около половината от населението в активна възраст. В същото време ЕС поощрява подобряване на достъпността на гражданите до банкови услуги. Европейският парламент поръча на Европейската комисия да предложи законодателство, с което ще задължи банките да предлагат основни услуги на всички граждани, независимо от социалния им статус и местоживеене. 30 милиона от пълнолетното население в ЕС (около 10%) не разполагат банкова карта и достъп до електронните услуги на финансовите трезори. Става дума предимно за много бедни или бездомни хора, студенти, емигранти и хора без кредитна история или постоянен адрес, на които е отказано откриването на сметка заради непостоянни доходи.
Според Калфин кирилската транскрипция върху банковите карти може да поощри част от българите да се решат да си отворят сметка. Това ще подобри достъпа им до банкови услуги и ще облекчи управлението на финансите им.
Българският евродепутат е трайно ангажиран с равностойното използване на кирилицата и в ЕС. Като министър на външните работи (2005-2009 г.) той прокара изписването на названието на общата европейска валута на български върху банкнотите, които се емитират от началото на 2013 г. в ЕС. Ивайло Калфин подел инициатива и за изписването на имената и названията с кирилица в официалните документи на български език на Европейския парламент.