КЕВР готова с цените на тока

След една седмица ще представя пълни изчисления на това как се променят параметрите, как влияят и какви ще бъдат цените за тока. Това заяви пред журналисти председателят на КЕВР Иван Иванов.
Иванов посочи, че Законът за енергетиката трябва да мине на второ четене в пленарна зала, а след това трябва да се види дали президентът ще подпише закона или ще има друго становище. "Ако Законът за енергетиката бъде подписан утре се надявам в петък да излезе в Държавен вестник. От този момент вече имаме пълното правно основание да отразим промените, които настъпват в параметрите на ценообразуващите параметри и да се произнесем с решение до края на месеца", каза председателят на регулатора.
"Ние няма да създаваме нов ценови модел. Ценовият модел, който почива върху ясни принципи на равнопоставеност и споделена отговорност ще се запази, единствено някои параметри ще бъдат променени. В каква степен ще стане ясно от промените в Закона за енергетиката, които днес евентуално ще минат през парламента", каза той.
Дали е реалистично да се очаква, че има вариант цената на тока да остане без промяна, Иванов заяви, че това зависи от промените в Закона за енергетиката, които ще бъдат гласувани и добави, че, ако бъдат направени корекции, ще бъдат в посока на намаляване по отношение на проекта за решение на КЕВР, който трябваше да влезе от 1 юли. В никакъв случай няма да се стига до обратната тенденция за повишаване на цените.
Относно това дали КЕВР ще е склонна да намали до първоначалния й вид таксата задължение към обществото, която трябва да плаща бизнесът, Иванов заяви, че това е невъзможно, защото някой трябва да плати едно такова действие. "Таксата, може би, ще бъде намалена в някаква степен спрямо нивата, които бяха определени при параметрите и законовата рамка, която съществуваше до края на юни. Не можем да се върнем към предишните нива, защото това означава НЕК или българските потребители да понесат отново непосилна тежест", заяви председателят на КЕВР и добави, че в продължение на 2 години бизнесът е плащал близо 2 пъти и половина по-ниска такса задължение към обществото от потребителите. "Възстановяваме една справедливост, а не ощетяваме бизнеса. Няма никакво действие, което да е насрочено срещу бизнеса или друг участник в цялостния енергиен пазар", подчерта той.
От думите му стана ясно, че и електроразпределителните дружества ще трябва да плащат такса задължение към обществото за ел. енергията, която те ползват за покриване на технологични нужди, която се равнява на около 120 млн. лв. които да преведат към НЕК. По същата причина около 40 млн. лв. трябвало да преведе и ЕСО към НЕК. ЕРП-тата и ЕСО, обаче няма да плащат вноска от 5%, защото тя е за производители на ток и търговци, които внасят ток за потребление вътре в страната.

В сряда Народното събрание създаде Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, като гласува на второ четене промени в Закона за енергетиката. Според закона Фондът ще управлява средствата, постъпващи за целите на компенсиране недостига на средства за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му. Компенсирането на недостига на обществения доставчик за покриване на разходите със средства от фонда се извършва ежемесечно.

Производителите на електрическа енергия ще правят вноски във фонда в размер на 5 на сто от ежемесечните си приходи от продадена електрическа енергия без ДДС. Средствата и операциите на фонда се включват в консолидираната фискална програма, като средства и операции на други икономически обособени лица и не са част от държавния бюджет.
Фондът се ръководи от управителен съвет в 7-членен състав като министърът на енергетиката ще назначава председател на управителния съвет на фонда и ще утвърждава правила за представителство в управителния съвет. Членове на управителния съвет на фонда са по двама представители на Министерство на енергетиката и Министерството на финансите, един представител на Министерство на околната среда и водите и двама представители на производителите на електрическа енергия. Средствата по фонда се разходват за издръжка, свързана с осъществяване на дейността и за компенсиране недостига на средства за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а, определени с решение на комисията, включително за минал регулаторен период.

Коментар

Създава се още един канал за кръстосано субсидиране, какъвто има в момента. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Калоян Стайков от Института за пазарна икономика във връзка със създаването на Фонд „Електроенергийна сигурност”. „Производителите, които търгуват на свободния пазар – „Марица Изток 2”, АЕЦ „Козлодуй” и НЕК формират почти цялата част от търгуваната електроенергия там и според мен автоматично ще прехвърлят този допълнителен разход върху клиентите. Освен това, ако КЕВР не включи този допълнителен разход в крайните цени на регулирания пазар, това означава, че компаниите, работещи там, ще натрупат загуби. Две от тези три компании работят едновременно на регулиран и на свободен пазар и ще прехвърлят тези загуби на свободния пазар, както правят и в момента”, обясни Стайков. Според него, ако може да очакваме някакво увеличение в рамките на тези 5 % в цената на „Марица Изток 2”, то за АЕЦ „Козлодуй” и НЕК увеличението ще бъде още по-високо, защото те трябва да компенсират, освен загубата на приходи от свободния пазар, загубата на приходи и от регулирания, в случай, че КЕВР не ги признае за регулаторни цели. „АЕЦ „Козлодуй” например продава по регулирана цена 29, 03 лв. за мегават час на регулиран пазар, а на свободния пазар праговете започват от 60 лв. Тази голяма разлика просто няма как да се аргументира. Няма логическо обяснение за нея. По-скоро всичко ще се прехвърли на свободния пазар в момента и съответно това няма да е добре за потребителите”, посочи Стайков. Той подчерта, че няма абсолютно никаква разлика дали ще се наложи една по-висока такса „Задължение към обществото” или тя ще е по-ниска, но заедно с нея ще има и някакъв дължим разход от страна на производителите, който ще рефлектира в по-висока цена. „В крайна сметка потребителят на свободния пазар не го интересува как точно са разпределени отделните такси, а го интересува крайната цена, а тя просто нараства по един или друг начин”, допълни Калоян Стайков.

 

 

Източник:БГНЕС, агенция Фокус