К.Георгиева:България трябва да проведе реформи

Само така ще отключи потенциала за икономически растеж, козва българският еврокомисар в интерю за радио Фокус.

Водещ: Комисар Георгиева, с какви впечатления остана президентът на Световната банка Робърт Зелик след разговорите и видяното в България?
Кристалина Георгиева: Президентът Зелик си замина с много добри впечатления и от премиера, и правителството, и от хората, с които се видя в България. На лична основа много го впечатли богатата история на страната ни, както и това колко добре образовани хора, с отлични намерения за това да съдействат за развитието на страната си той успя да види тук. Но също така и с убеждението, че следващите 3 години ще бъдат решаващи за благоденствието на българския народ, ако искаме България да се отлепи от дъното на ЕС по доходи на човек от население.
Водещ: Какво трябва да се направи през тези решаващи години, вие разговаряхте ли с него, обменихте ли идеи?
Кристалина Георгиева: Това, което той самият каза, когато имаше възможност да общува с медиите, е, че България трябва да проведе много съществени реформи, които да отключат потенциала за икономически растеж. Това са реформи в образованието, в съдебната система. Ние си ги знаем, но и за него това беше ясно, че това са ключовите реформи. И най-вече, че България трябва да използва изцяло привилегията си като членка в ЕС с достъп до фондове и да усвои тези фондове максимално, не само количествено, но и качествено, така че те да работят за страната. И този фокус върху съдействие за усвояването на европейските фондове, беше и най-важният резултат от визитата на президента Зелик. Той се отрази и в подписаното споразумение с премиера на България.
Водещ: Кои трябва да бъдат акцентите в новата Стратегия за партньорство с България за периода 2011-2014 година на Световната банка?
Кристалина Георгиева: Това са и акцентите – съдействие в проектите на управление, така че България да може да усвоява европейските фондове, съдействие в областта на образованието, за да може да се използва качеството на българския народ, да се повиши производителността на труда на българина, съдействие в областта на реформата в съдебната система, за да може страната ни да функционира така, че хората да вярват в законността и да има място и за обикновения човек, и за частния сектор да се развиват. Но това е въпрос на разговори между правителството и Световната банка, които ще продължат. Началото е положено, началото е много добре. Аз също чух положителни отзиви от страна на правителството за взаимодействието с президента на банката. Неговото лично убеждение е, че сега е моментът България да използва изцяло това, че е акционер в банката и той лично ще направи всичко, което е възможно, за да получи страната ни най-добрия технически капацитет от банката и най-солидна поддръжка.
Водещ: Възможно ли е разработването на проекти, които да бъдат финансирани или подпомагани по някакъв начин едновременно и от Световната банка, и от фондовете на ЕС?
Кристалина Георгиева: Това е възможно. Банката го е правила в Полша, когато Полша беше на подобна ситуация, като сегашната в България, с много пари и малко време да ги усвоява. Разбира се, трябва да се решат технически въпроси, свързани с условията за търгове, организацията на финансирането. Световната банка се отнася с голямо уважение към ролята на Европейската комисия и е готова да намери начин така, че да служи на българския народ под общата координация на комисията, като работи с други европейски институции – като например Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за реконструкция и развитие. Но – да, това е възможно.
Водещ: Напоследък се налага идеята да използваме експерти на Световната банка за по-добро усвояване на средствата от европейските фондове. Какви обаче трябва да бъдат тези експерти? На какъв принцип да се избират и по какъв критерий?
Кристалина Георгиева: Това се налага, защото ние имаме много ясен и понятен проблем – имаме много пари, а малко време да ги усвоим. Следователно трябва да доведем колкото се може повече експертиза в проектно управление, така че да си вземем парите. Те принадлежат на нашия народ. Това, което трябва да се направи, е да сме сигурни, че експертите, които идват тук от банката, добре разбират ситуацията в нашия регион, в Българя и че те имат техническия профил, който е необходим за страната ни. Ние знаем къде са ни големите пари – те са в инфраструктура, околна среда, селско стопанство. Фокусът сега се поставя върху инфраструктурата. Аз съм убедена, че банката ще изпрати в България екипи, които имат капацитета да работят тук. Аз съм работила с наши инфраструктурни екипи от Китай през Русия, когато бях в Световната банка, и знам, че има много талантливи хора, които имат огромен опит, който може да се приложи тук и е необходимо да се приложи тук в България.
Водещ: Защо бавно усвояваме европейските средства?
Кристалина Георгиева: Знаете ли, това е проблем, който можехме да го очаквахме, тъй като ние влязохме в ЕС тогава с техническа помощ от съюза за усвояване на много по-малко пари. Но като членки в съюза тази техническа помощ вече не се предлага така, както за кандидатките, предполага се, че докато една страна кандидатства тя си изгражда капацитета. За нас това е по-труден процес, поради факта, че нашият опит е по-ограничен, ние се оказахме в положението да сме равностоен член и все още да ни трябва малко помощ, за да усвояваме европейските фондове. И естествено винаги, когато има политически промени, това създава известен стрес навсякъде, не само в България, а и навсякъде, в усвояването на средствата. Много е важно, че правителството осъзнава колко е изключително важно това да реализираме проектите и то не просто да си получим парите, а да ги усвоим така, че те да създадат платформа за растеж в България. И фактът, че правителството взе решение да имаме министър, който да се занимава с тези въпроси, много способен човек министър Дончев, показва, че на правителството му е ясно, че има да се върши работа. Както и това, че се обърна към партньори като Световната банка, за да работи с тях. Но това не значи, че ние за винаги ще имаме помощ. Аз съм убедена, че ако ние добре използваме следващите няколко години, когато влезем в следващия финансов период, България ще е стъпила здрави на краката и ще може сама да си решава проблемите по усвояване на фондовете
Водещ: Препоръчахте страната ни да мобилизира всички възможни източници на икономически растеж, как обаче това трябва да изглежда, какво трябва да включва въпросната мобилизация?
Кристалина Георгиева: Това означава, първо да се реализират тези ключови програми – инфраструктура, околна среда и селско стопанство, където, ако ние не свием тези пари, те сами по себе си ще подпомогнат растежа. Толкова много е важно да реформираме образованието и да обръщаме внимание на капацитета на нацията. Ние сме малък народ, при това с лоша демография. Всеки човек тук в България трябва да има производителност на труда, която да е според европейските стандарти, за да можем да повишим качеството на живот на нашите хора. И трето – трябва да е лесно да се работи за частния сектор, особено за малкия и среден бизнес в България. Ако ги решим тези неща, усвояваме си фондовете, оправим образованието, вдигаме си качеството на образованието и отключваме енергията на частния сектор, естествено, че страната ни ще бъде, както премиерът има амбицията да я види, както всеки българин, включително и аз самата иска да я видя – ще бъде богата страна.
Водещ: А необходимо ли е да се взима заем от МВФ?
Кристалина Георгиева: Това трябва да се реши на базата на условията на бюджета. Но това, че за България в днешно време е полезно фондът да е близо до нас, категорично съм на мнение, че е така. Не изключвам да се наложи финансиране от фонда, но засега това не се налага, пред вид състоянието на българските финанси. Но трябва и да се знае, сложна е тази икономическа криза, трудно се излиза от нея. Ние виждаме, че страни, които отдавна не са работили с фонда, сега се връщат към неговата експертиза. Ние трябва да сме наясно, че тези институции – фондът, Световната банка, те принадлежат на нас. Европа е най-големият акционер в тези организации. Съответно трябва да използва капацитета им. Ние сме акционери там и трябва да ги използваме. Фондът, колкото и по някога да не са му приятни съветите, определено има най-добрият капацитет в света по това да оценява обективно тенденциите на икономическото развитие в една страна и да дава добри съвети.
Водещ:Как коментирате предложението на вашия колега еврокомисарят по бюджетна политика Януш Левандовски ЕС да събира собствени данъци?
Кристалина Георгиева: В момента 76% от бюджета на Европа идва от вноски на страните – членки, а този процент постепенно би трябвало да слезе до нула. Затова се иска предложение от комисията и това е, за което говори комисарят Левандовски – какви могат да бъдат потенциално източниците на доходи, които да променят ситуацията. Защо това се иска, защото се смята, че националните вноски на база на брутен национален доход създават атмосфера за общуване, в която първо има известно обективно погледнато неравнопоставеност на страните – някои имат по- големи национални вноски, а други по-малки и колкото и да е демократично общуването, все пак това е от психологическо значение и второ – създава потенциала за непредсказуемост, пълна непредсказуемост на това с какви пари разполага съюза. Но това е тема, която от 1957 година стои. Едва ли ще се реши от раз, именно в 2010 година, която е толкова сложна в икономически план.
Водещ: И накрая, ако позволите въпрос от вашата вече съвсем пряка област – предвиждат ли се по-сетнешни хуманитарни стъпки за климатичните катастрофи в Централна Европа и Русия?
Кристалина Георгиева: В Централна Европа фондът за солидарност вече получи искания от Полша. Румъния, също очакваме да направи такова предложение и да бъде компенсирана частично за наводненията. Що се касае до Русия – в момента тя няма нужда от финансова помощ. Русия има нужда в момента от неща, които са кът. Да кажем, ние предоставяме маски, тъй като мащабът на бедствието е такова, че запасите, които имаше в страната, просто не са достатъчни. Също така бихме искали да видим как можем да помогнем за рехабилитацията на деца и пожарникари, които да могат да се възстановят извън засегнатите райони. Както знаете, част от страните на ЕС директно участваха и участват в борбата с пожарите с техника и с човешка сила.