Какво става, когато бюджетът не е приет

Когато бюджетът не е приет навреме: процедура, практика и избрани исторически случаи в България. Какво показва Анализът на Фискалния съвет 

Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет – законът изрично допуска подобна ситуация.

В периода 1992–1998 г. забавяне в приемането на бюджета е регистрирано шест пъти, като причините се свързват основно с икономическа и политическа нестабилност в страната. През последното десетилетие подобна ситуация е възниквала три пъти.

Ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до началото на годината, държавата не спира да работи. Вместо това се прилага следната временна процедура:

1. Държавните приходи продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента. 2. Разходите могат да се правят само до толкова, доколкото са правени за същия период на предходната година.

Тоест: ако миналата година през януари са изхарчени 100 млн. лева за дадена дейност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн.

В допълнение, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Държавата може да харчи само това, което реално е събрала като приход.

3. Корекции – ако има нови закони или решения, които вече са влезли в сила и изискват повече или по-малко средства, държавата трябва да се съобрази с тях.

4. Фискална дисциплина – дори в тази извънредна ситуация се спазват всички правила за стабилни държавни финанси (например ограниченията за дефицита и дълговото правило).

5. Държавен дълг – Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разходи, а само да се ―превърта‖ старият.

6. Колко дълго може да продължи това? – Тази временна схема може да се използва най-много три месеца. – Ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този период не се брои.

7. А какво става след тези три месеца, ако още няма бюджет? Народното събрание, по предложение на правителството, трябва да вземе специално решение, с което определя нов срок, през който държавата може да продължи да събира приходи и да прави разходи при тези временни правила.

2 Исторически случаи в България за неприет навреме бюджет през последните десет години Закон за държавния бюджет за 2022 г. Причина за забавянето на ЗДБ е, че през 2021 г. има няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не успяват да формират стабилно правителство.

Това забавя внасянето на проектобюджет — правителство се сменя към края на 2021, което оставя малко време за подготвяне и внасяне на бюджет до края на годината. В резултат на това, срокът по закон (до 31 октомври) за внасяне на бюджетния проект, не е спазен. В следствие, парламентът приема бюджета за 2022 г. на 25 февруари 2022 г.

Заради забавянето на бюджетната процедура автоматично е активирана процедурата, предвидена в чл. 87 от ЗПФ. Законът е публикуван в Държавен вестник, бр. 18 от 04.03.2022 г. Закон за държавния бюджет за 2023 г. Проектобюджетът за 2023 г. е внесен от служебното правителство през април 2023 г. — значително след официалния срок.

Основната причина: страната има няколко парламентарни избори (в края на 2022 г. и през 2023 г.) и отсъствие на трайно функциониращо правителство и редовен парламент, което пречи на навременното разработване и внасяне на бюджетния проект.

В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя — Законът е приет едва в края на юли 2023 г.: първо четене на 12 юли 2023 г., второ — и окончателно — в ранните часове на 28 юли 2023 г. Забавянето на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи основно на политическата несигурност — избори, липса на стабилно правителство и парламент — в комбинация с финансови и фискални натиски (дефицит, спад в приходите).

В резултат на това, бюджетът е приет, но с доста закъснение, което създаде временни предизвикателства за управлението на публичните финанси и реализацията на държавните политики..

За разлика от 2022 г. се взема решение да се внесе и гласува удължаващ закон, който е приет на 28 юли 2023 г. Законът е публикуван в ―Държавен вестник‖, брой 66 от 1 август 2023 г. Закон за държавния бюджет за 2025 г. Забавянето на бюджета за 2025 г. се дължи основно на политическа нестабилност — множество избори, коалиционни преговори и смяна на правителство, което е основна пречка да се внесе навреме и приеме бюджетният проект.

В резултат държавата стартира годината чрез временни рамки, а окончателният бюджет влиза в сила през пролетта. Взема се отново решение да се гласува отделен нормативен акт, Закон за събирането на приходите и извършването на разходите през 2025 г. Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е обнародван в Държавен вестник — брой 26 от 27 март 2025 г.

3 Какви плюсове и минуси има закъснялото приемане на бюджета? Плюсове: - По-точно планиране, основно защото се знаят приходите и разходите от предходната година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с актуални данни за инфлацията. - Преодолява се по принцип излишно увеличаване на разходите. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини се отлагат ненужни разходи, изразходват се по-малко средства, следователно, временното отлагане създава условия за временно по-добра и стегната фискална дисциплина. -

За коалиционните правителства, а в повечето държави са такива, се предоставя повече време за допълнителни преговори с цел намаляване на риска от направени набързо промени и се създава възможност за увеличаване на подкрепата за приемането на бюджета.

- Слабите правителства правят слаб бюджет, и в такъв случай е по-добре да се изчака да има правителство с ясни ангажименти и визия

Минуси: - Проявата на политическа нестабилност ерозира общата среда - Негативен сигнал към инвеститорите и кредитните агенции; - Забавяне на публичните инвестиции – по-слабо усвояване на външно финансиране (европейски средства), спират и се забавят обществените поръчки, а по този начин се влияе сериозно и негативно върху инвестициите, главно върху стартирането на новите инвестиционни проекти;

- Забавя се финансирането към общините, следователно и нормалното им функциониране и развитие; - Забавят се и социалните политики по отношение на здравеопазване, образование, изплащане на помощи и пенсии, и на управлението на доходите в бюджетната сфера като цяло, а с това се създава и допълнително социално напрежение; -

Засилва се несигурността в бизнеса. Тя е резултат от неизвестността пред очакваните промени в нормативната уредба, в данъчната и осигурителната система и във финансирането от страна на държавата.

Всичко това въздържа бизнеса от инвестиции; - Забавянето на приемането на бюджета може да доведе и до политически сделки, които да го направят твърде оптимистичен и с това да влошат фискалната позиция на страната, а с това и да предизвикат негативи в много направления.