Какво решиха в Брюксел за бежанците & България

Брюксел отложи за следващия месец решението за задължителни бежански квоти в страните от ЕС.

Вчера вътрешните министри от Европейския съюз одобриха разпределянето през следващите две години в страните от съюза на 40 000 кандидати за убежище, намиращи се в Гърция и Италия, предаде ДПА.
"Това решение е временен и извънреден механизъм за разселване на мигранти от Италия и Гърция в други страни членки в течение на две години. То обхваща лицата, нуждаещи се от международна защита, пристигнали и които ще пристигнат на територията на двете страни между 15 август 2015 и 16 септември 2017 г., се казва в изявление на Съвета на ЕС, цитирано от ТАСС.
Страните от ЕС ще получават по 6000 евро на всеки приет от тях мигрант. Дания и Великобритания не участват в това решение, се казва в изявлението.
Днешното решение проправя път за създаването в Гърция и Италия на центрове за регистрация на бежанците и за идентифициране на онези, които действително имат основания да искат убежище.
"Това е важно политическо послание. Сега прехвърлянето на първите мигранти, нуждаещи се от международна закрила, може бързо да започне", заяви люксембургският външен министър Жан Аселборн, чиято страна е ротационен председател на Евросъюза. Сега, когато Съветът обсъжда ново предложение за допълнително разпределение, е много важно да се види, че първият въведен механизъм дава резултат, подчерта той.
Преразпределението е доброволно и други страни от ЕС досега са обещали да приемат 32 256 кандидати за убежище. Целта е да бъде достигнато числото 40 хиляди до края на годината.
Министрите обсъждат също разпределянето на още 120 хиляди бежанци.

Българската позиция

България ще подкрепи предложението за разпределянето на мигрантите в ЕС, но като временна, а не като постоянна мярка. Това съобщи пред български журналисти в Брюксел вицепремиерът Румяна Бъчварова, която пристигна за извънредното заседание на Съвета на ЕС по вътрешни работи.
По нейните думи България не поставя условия, за да подкрепи предложението на ЕК за разселването на 120 хиляди мигранти. Механизмът, който е представен за изчисляването на квотите, отразява особеностите на отделните държави и е съобразен с тях, посочи Бъчварова. Големият проблем е в броя, който ще бъде разпределен по логиката на тези квоти, поясни тя.
Сега говорим за 120 хиляди души, само преди няколко месеца говорихме за 40 хиляди. Ако не повишим сигурността по външните граници на ЕС, само след няколко месеца може да говорим за много повече, коментира вицепремиерът.
Разговорът, който предстои, е разговор по принцип, политически, отбеляза Бъчварова по повод днешното заседание и очакванията за потвърждение или промяна на точните квоти, предвидени от ЕК. Преди няколко дни изразихме позицията на правителството - че най-важното в тази ситуация е да се търсят мерки за по-добро управление на миграционните процеси и създалата се криза, заяви вицепремиерът. Затова ще подкрепим решение, което работи в тази посока, поясни тя.
Съзнаваме, че на този етап едва ли има перфектно решение, което да отговаря на изискванията на всички държави. Все пак е по-добре да има някакво, отколкото никакво решение. Нашата позиция ще бъде да търсим възможностите за постигането на решение. Ако се приеме решението за разселване, тогава ще го подкрепим, то е справедливо. Подходът, който се предлага, включва възможността всяка държава, ако попадне в тежка ситуация, да се възползва от това право. Същевременно смятаме, че това не може да бъде постоянен механизъм, поясни Бъчварова.

Вицепремиерът Кунева за Шенген

Показваме за пореден път политическа воля с приемането на общностната политика и израза на солидарност. Имаме нови аргументи, че на България може да се вярва. Това заяви пред български журналисти в Брюксел вицепремиерът Меглена Кунева след днешното си участие в Съвета на ЕС по общи въпроси.
На заседанието сред обсъжданите теми са били кризата с мигрантите и управлението на Шенген. Вицепремиерът отбеляза, че нашата страна възприема необходимостта от общностен подход за справянето с мигрантския поток.
Нито една държава от ЕС не пропусна да отбележи, че солидарността няма алтернатива. Имаме яснота, че 28 различни начина на правене на политика за убежището няма да доведат до никъде. Имаме нужда от обща европейска политика, поясни Кунева.
Шенген няма алтернатива, независимо от това, че някои страни направиха крачка към предприемането на кризисни мерки, за да могат да контролират границите си. Това нито една от страните не възприема като отстъпление от Шенген. Подчертах, че България има много елементи за изясняване по политиката на солидарност, сред които и настояването изнесените центрове за прием на мигранти да бъдат извън ЕС, а не извън Шенген, отбеляза вицепремиерът.
Това, което ние правим, е да подкрепим Шенген. Ако в този момент Европа даде силен сигнал и вместо да поставя под въпрос съществуването на Шенген, каже "разширяваме го с още две страни", това ще даде повече сигурност и ще изпрати много силен сигнал, че Шенген е трайна политика, заяви Кунева. Тя добави, че България изпълнява всички свои задължения по Шенген. По нейните думи обвързването на механизма на ЕК за сътрудничество и проверка с разширяването на Шенген не работи в полза на Европа.
Според Кунева, ако преговорите за влизането в Шенген на България (и Румъния) се отворят, може да бъде въведен малко по-дълъг преходен период, т.е. същинското приемане на нашата страна в зоната (с въздушните граници) да не стане от ноември или януари, а от март или април. Стига да започнем преговори, ще намерим решение, което да доведе до повече сигурност за Европа и за повишено самочувствие на нашата страна, коментира вицепремиерът.

/БТА