EUR 1.9558
USD 1.8323
CHF 2.0113
GBP 2.2729
CNY 2.5284
you tube
mobile version

Какво печели България от Шенген?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Какво печели България от Шенген?

mail07:20 | 11.03.2013прегледи 3015 коментарикоментари 0


Ива Стойкова

Присъединяването на Румъния и България към Шенген отново беше отложено за неопределен срок. За пореден път. В България новината бе повод за изострено политическо говорене – от „политическата обстановка в нашата страна е един от факторите, изиграли роля за резервите към българското членство” до „България беше по-близо до Шенген преди управлението на ГЕРБ”.
Но ако в България се кроят нови планове за срещи, консултации, разговори на експертно ниво, в Румъния изглежда се отегчиха от безкрайното протакане и позицията им е категорична: „Както досега сме живели без Шенген, така ще продължим и занапред.”
Какво е Шенген?
Фундаменталната идея на Шенгенското споразумение и Конвенцията за неговото прилагане е да бъде осигурена възможността за свободно пресичане на границите между Шенгенските държави, като в същото време се гарантира необходимото ниво на сигурност на държавите-членки. Това се постига чрез въвеждане на серия от мерки, компенсиращи „дефицита на сигурност”, следствие от премахването на контрола на вътрешните граници:

- общи стандарти за граничен контрол на външна граница
- хармонизирана визова политика
- трансгранично полицейско и съдебно сътрудничество
- въвеждане на Шенгенска информационна система – ШИС
- хармонизиране на националното законодателство.

Днес 25 държави прилагат в пълна степен съвкупността от Шенгенските разпоредби.
От тях 22 са държави-членки на ЕС, плюс Исландия, Норвегия и Швейцария.
 

Дейностите в България, свързани с изпълнението на шенгенските критерии, се финансират чрез т.нар. Инструмент Шенген.

Инвестициите са свързани с оборудване (превозни средства, оборудване за наблюдение и контрол на границите, специално техническо оборудване за наблюдение и контрол, специално техническо оборудване за провеждане на полицейски операции в граничните зони и др.); изграждането и поддържането на Шенгенската информационна система и на Визовата информационна система; инвестиции, свързани с оптимизирането и модернизирането на обекти в граничната зона, предназначени за осигуряване сигурността на границите; обучения за повишаване квалификацията на персонала и др.

Какво печели бизнесът от членство на България в Шенген?
От практическа гледна точка, отпадането на контрола по граничните пунктове означава по-лесни, съответно повече на брой, пътувания и превози.
Възможни са позитивни ефекти за българските туроператори заради по-лесните „комбинирани“ пътувания. Наличието на „шенгенска виза“ ще позволи на туристите да се придвижват свободно в цялото пространство, което би насърчило тези, които са били привлечени например от гръцки курорт, да прекарат и няколко дни в близък курорт в България. Най-силно ще се почувства този ефект за пътуващите от Азия (вкл. Китай) към Европа, които биха имали възможност безпроблемно да включат България в програмата си.
България може да развие и предимствата си на транзитна страна. Очакваното общо разширяване на пътуванията в рамките на Шенгенското пространство ще увеличи и броя на преминаващите през България. Основните направления са две – от Турция и Гърция към Западна Европа, и за всички пътуващи от страни членки на Шенгенското споразумение към курортите на Турция и Гърция.
Присъединяването към Шенген на България и Румъния ще създаде допълнителни условия за развитието на общо икономическо пространство в региона. Това предполага интеграция на веригите на добавена стойност, т.е. задълбочаване на взаимната обвързаност на предприятията в региона. Компаниите ще имат право да избират къде да позиционират отделни центрове за услуги и дейности, т.е. там, където открият най-големи бизнес предимства, като тези центрове ще обслужват територии през националните граници.
Подобряване на бизнес средата. Отпадането на вътрешните граници в ЕС и унифицирането на изискванията към стоките (санитарни и пр.) премахват сериозни пречки и улесняват търговията в рамките на Съюза. От друга страна, прилагането на европейските изисквания за външните граници на Съюза ще намали пречките и пред търговията с трети страни – чрез въвеждането на системата на „единен фиш“, „контрол на едно спиране“ (съвместен граничен контрол от двете държави), ускоряване на преминаването, подобряване на ГКПП и построяването на нови, повишаване качеството на обслужването и пр.
Положителен ефект върху местния бизнес и потребителите в България. Бизнесът ще има възможности за привличане на повече клиенти от съседни държави или директно да се разраства. Потребителите ще печелят както от достъпа до алтернативни възможности за пазаруване, използване на услуги (включително използване на близки летища и т.н.), така и от оптималните цени при засилената конкуренция в широк регионален пазар. В по-дългосрочен план ефектите за бизнес средата ще са засилване на конкуренцията в регионален мащаб, намаляване на монополите и картелизацията.
Къде и защо се провалихме - коментарите
Към досегашните упреци към България заради съдебната ни система, борбата с организираната престъпност, корупцията..., вече се прибави аргументът «социален туризъм» и това се отрази до голяма степен на решението на европейските лидери.
Феноменът «сезонни български работници» не е нов, проблемът е, че те се пренасочиха от затруднените Испания и Италия към Германия и, логично, Берлин реагира. «Има голям напредък в двете страни, особено в България, но още има и слаби места. Особено що се отнася до правилното функциониране на съдебната система. Ето защо не сме в позиция за кажем, че може да се спре граничния контрол и ясното ми послание е: времето още не е дошло», посочи Ханс-Петер Фридрих, министър на вътрешните работи на Германия. Според статистика на германското вътрешно министерство през миналата година само до октомври повече от 153 000 румънци и българи са пристигнали в Германия.
От известно време Великобритания води активна кампания срещу българи и румънци, за които се твърди, че ще залеят трудовия пазар. Цитират се данни, че след членството на България и Румъния в ЕС, броят на гражданите от двете страни е нараснал от 29 000 на 155 000 души.
Влизането на България в Шенген е политически въпрос, но отлагането му на този етап е "глътка въздух" за страната ни, на фона на тежката икономическа криза, коментира директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов. Според него, оттеглянето на граничния контрол от вътрешните ни граници би довело до увеличаване на контрабандата. Той обясни, че приходната част на митниците се е увеличила до 10% в сравнение с миналата година.
Повече политика или повече сигурност?
Присъединяването на България към Шенгенското пространство безспорно ще бъде положителен политически знак, без да пренебрегваме икономическите ползи. Принципно, шенгенското пространство трябва да ни осигури обмен на информация и сътрудничество между полицейските и съдебните органи в борбата срещу международната престъпност. Изтъкват се слабостите за страната ни, но защо да не зададем контравъпрос – идеални ли са страните от Шенгенското пространство? Защото ако беше така, един от участниците в атентата в Бургас нямаше да може да влезе у нас през «шенгенска» Полша с истинската си самоличност (с всичките условности на това твърдение, предвид оскъдната и частична информация по разследването).

В текста са използвани данни от МВР, МФ, Единен информационен портал „Структурни фондове на ЕС”, доклад на Институт „Отворено общество”, медийни публикации.
 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Трейлър на руския игрален "ВЫЗОВ", заснет в Космоса

13:39 | 03-09-23 | 4163