Как ще се строят европейските коридори?

Ива Стойкова
През следващия програмен период Европейската комисия вероятно по-трудно ще одобрява малки или чисто национални проекти. Това обясниха пред EconomyNews.bg инж. Петер Полачек от Дунавския клъстер на знанията и инж. Славомир Подманицки от Reming Consult, член на клъстера. Повече шанс обаче биха имат мащабни проекти, в които участват поне четири държави. Такива са транспортните коридори,  туризъм и иновации. Именно желанието за сътрудничество и обмяната на опит и добри практики бяха поводът за провеждането на уъркшоп в София, организиран от посолството на Словакия в България, съвместно с Дунавски клъстер на знанията.
Подадена ръка
Словашкият бизнес е готов да сподели с България опита си в изграждането на инфраструктура в рамките на европейските коридори. Вече се водят разговори в тази посока, каза за EconomyNews.bg генералният директор на Reming Consult инж. Славомир Подманицки. Компанията е №1 в Словакия в железопътното строителство с годишен оборот 10 млн. евро. Фирмата поема целия процес в реализирането на един проект - от геоложки изследвания и оценка за влияние върху околната среда до строителен надзор и консултации. Успешно са изпълнили модернизацията на жп линии, включително и восокоскоростни, гари, транспортна инфраструктура, имат опит и във водната инфраструктура. Reming Consult е на пазара от 15 години, а от една има 100-процентово дъщерно дружество в България - заявка за сериозни намерения в региона. Инж. Подманицки не крие, че успешното представяне у нас ще е от значение за целия Дунавски клъстер на знанията. Една от целите е да бъде спечелено доверието и подкрепата на най-силния представител на Дунавския регион - Германия. А това може да стане чрез добро представяне и смислени проекти.
Дунавски клъстер на знанията
За реализацията на трансгранични инфраструктурни проекти не са достатъчни две или три отделни държави или отделни компании. Важна роля имат представителите на публичния сектор (градове, области с местно самоуправление и сдруженията им), академично – духовната сфера (университети, научни институти и църквата), частната, непубличната и бизнес сфера (държавни и частни бизнес субекти, в т.ч. банки, нестопанския сектор). Засега те са обединени в Словакия в Дунавския клъстер на знанията, но членове могат да бъдат юридически субекти от дунавския регион. Институции от Чехия, Германия, Австрия, Унгария, Полша, Румъния, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и, разбира се, България вече са заявили интерес да се присъединят към клъстера. От българската страна се разчита на експертното мнение на специалисти, местни власти, централна администрация, които биха могли да посочат най-важните проекти, както и какво е реализирано досега и какво липсва (например участъци от жп или воден транспорт), обясни инж. Петер Полачек, член на УС на клъстера. Ето как:

Преди да се стигне до големите надрегионални проекти трябва да се подготви тяхното съдържание, да бъдат добре обмислени предварително, за да може да бъде създадена след това структурата на административното сътрудничество. В рамките на сегашния програмен период амбицията е да бъдат защитени пилотни проекти, които няма да спасят положението с неусвоените евросредства, но ще бъдат подготовка за периода 2014-2020 г. Именно те ще са ключът към последващо финансиране, защото ще убедят Еврокомисията в способността за наднационално сътрудничество и реализирането на проекти с макрозначение. Словакия, от своя страна, може да бъде много полезна за България от гледна точка опит и научени уроци от предишни програмни периоди и затрудненията с усвояването на еврофондовете. Ще се разчита и на други финансови инструменти като „Обединяваме Европа”, Хоризонт 2020, ERASMUS, LEONARDO, Marie Curie, ресурси от Европейския институт за иновации и технологии в Будапеща,
Шенген и миграционни фондове.
Пилотните проекти за 2013 г. чрез националните оперативни програми са:
• Прединвестиционна подготовка на мултимодалните транспортни коридори.
• Дунавски образователен коридор Север-Юг.
• Дунавски туристически коридор Север-Юг.
• Подготовка на интегриран воден мениджмънт.
• Основи на виртуален Дунавски център за интелигентни технологии, системи и услуги.
• Образец на регионален портал.
• Основи на виртуален научно-технологичен парк.
• Основи на център за симулации и кризисни ситуации.
• Образец на регионален център за сигурност и намаляване на престъпността.

V4+2
Усилията за междудържавни обединения намират израз и на друго ниво - Чехия, Унгария, Полша, Словакия, България и Румъния или още известни под кодовото име V4+2. Вишеградската четворка, заедно със София и Букурещ, разработва съвместна стратегия за развитие. Фазите на проекта, който ще бъде напълно готов до края на годината, са две. През първата бяха определени основните оси и полюси на развитие на територията на шестте държави. Особен внимание е отделено на частите, които са елементи на Трансевропейската транспортна мрежа /ТЕN-T/, както и „прекъсванията“, които възпрепятстват ефективните транспортни комуникации между страните. В рамките на втората фаза, България работи по изготвянето на общи картни материали за развитието на транспортната, електроенергийната и газопреносната инфраструктура с европейско значение на територията на държавите от V4+2. Тази дейност се осъществява съвместно с чешките партньори от Института за териториално развитие в гр. Бърно. Важен аспект в рамките на стратегията за пространствено развитие са градските агломерации, които имат трансграничен характер. За България такава е „Русе-Гюргево“, както и „Видин-Калафат”, след пускането в експлоатация на Дунав мост 2.
Макрорегионална визия за пространствено развитие
Бъдещето развитие на държавите, независимо дали са формално групирани във Вишеградска четворка или Дунавски регион надхвърля националните граници. Проекти като разработвания от V4+2 са израз точно на това разбиране, че е нужно равномерно развитие на отделните страни и синхронизиране на политиките в областта на трансграничното и транснационалното сътрудничество, инфраструктурата, околната среда и икономиката.
Разговорите продължават и в рамките на „Приятели на Кохезията”. Българският министър- председател и двама министри участваха в срещата в Братислава, инициирана от словашкия премиер Роберт Фицо. В центъра на дискусиите - ролята на Кохезионната политика и Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 за намаляване на различията между регионите в Европейския съюз и подкрепа за икономическия растеж. В неформалната група влизат 15 страни-членки на ЕС: България, Гърция, Естония, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чехия, плюс Хърватия, която трябва се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г.