Как ще се развие изкуственият интелект?

През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект, без да знае дали е друг човек, или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.

Тестът e преодолян през 2014г.

Петте човешки сетива ще бъдат част от компютърната база данни

Когато изкуственият интелект стане част от ежедневието ни, екосистемата, изградена от технологични устройства и джаджи ще бъде изключително интуитивна и “препратките” за вкус, усещане и мирис към машините ще бъдат нещо напълно естествено.

Изкуственият интелект ще се бори срещу глобалните кризи.

Истината е, че дори в момента правителствата използват препоръките на изкуствения интелект, за да се справят с терористични атаки и да разрешат управленски проблеми. След няколко години ще бъде напълно естествено,  изкуственият интелект да “консултира” управляващите за това как да преодолеят екологични катастрофи, недостиг на ресурси и да модифицират и премоделират образователната система и методика, според потребностите и възприятията на “дигиталните деца”.

С ДНК в джоба

Ако до момента сме считали, че медицината се развива бързо, изкуственият интелект ще я изведе на съвършено нови висоти. Технологичната революция и изкуственият интелект ще позволят на роботи да изпълняват безкръвни операции, да се анализират геномните закономерности и хора без специално образование да разчитат радиологичните си находки.

Изкуственият интелект ще бъде навсякъде.

В преносен и реален смисъл. Изкуственият  интелект ще бъде интегриран във всичко, което ни заобикаля – всички сензори, устройства и мрежи на т.нар. “умни устройства”.

Анонимността ще се превърне в мистерия, а необходимостта да развием дигитални компетенции и грамотност – жизнеутвърждаващи.

Светът от бъдещето и как да подготвим децата си за него са в центъра на конференция в София през март. Днес децата имат онлайн идентичност преди да се научат да говорят, а нерядко и преди да се родят изобщо. Липсват им насоки за това как да ползват подходящи за тяхната възраст онлайн инструменти, необходими са им вече познания в областта на биотехнологиите и биоетиката, важно е да развият компетенциите да защитават онлайн идентичността си. За всичко това ще говорят лекторите на инициативата – представители на Института по математика и информатика към БАН, Института по астрономия с НАО Рожен към БАН, създателите на най-голямата българска платформа, посветена на науката – “Българска наука”, представители на МОН, представители на издателство Анубис, българските представители на Space Camp към NASA, Ашод Деранхонян от Фондация "Заслушай се", 10-годишната Диана и други.

Изкуствен интелект

Изкуственият интелект е “умението” на компютъра да разбира случващото се в заобикалящата го среда и да прогнозира резултатите по предварително зададени му въпроси. На този принцип функционира Siri на Apple или Google Now, а също и Джарвис от “Железния човек”. Изкуствен интелект е и суперкомпютърът Уотсън на IBM.

Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при „игрите“ на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност и охранителна дейност. Тенденциите са изкуственият интелект да се превърне в един от най-важните инструменти и да стане неизменна част от образованието. Изследователи на Университета Харвард създадоха преди малко повече от година робота AERobot, с амбицията да насърчат децата да учат програмиране и да задълбочат познанията си в техническите и инженерните науки и математиката. Цената на робота е едва 10 долара.

В Университета Гьотеборг в Швеция създадоха програми, основани на изкуствения интелект, които изследват когнитивното развитие на децата и се самообучават следвайки същите принципи.