EUR 1.9558
USD 1.7957
CHF 2.0346
GBP 2.2899
CNY 2.4953
you tube
mobile version

Как ще се продава земеделската земя?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Как ще се продава земеделската земя?

mail07:45 | 20.07.2017прегледи 13267 коментарикоментари 0


/Обновена/ Министерството на земеделието, храните и горите изпрати уточняваща информация във връзка с промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земя. Публикуваме пълния текст:

Във връзка със запитвания и започнала дискусия около промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) Министерството на земеделието, храните и горите уточнява:

С предложения проект в ЗСПЗЗ се цели привеждането в съответствие на българското законодателство с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).  С разпоредбата на чл. 3в от ЗСПЗЗ е въведен ограничителен режим за придобиване право на собственост върху земеделски земи за всички физически или юридически лица, включително и българските, които не са пребивавали или установени в България повече от 5 години.

От друга страна, съгласно чл. 49 от Договора за функционирането на

Европейския съюз (ДФЕС), ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка, се

забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.

Също така, в разпоредбите на горецитирания член е разписано, че свободата на установяване, като основна свобода на гражданите на държавите членки на ЕС, включва правото на предприемане и осъществяване на дейност от самостоятелно заето лице и право на създаване и управление на предприятия с цел постоянна дейност със стабилен и непрекъснат характер, при същите условия, както предвидените от законите на държавата членка за собствените ѝ граждани.  Съгласно чл. 63 от ДФЕС всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки се забраняват.

Това е и причината за започналата наказателна процедура срещу България от ЕК. Минималната еднократно платима сума е 839 000 евро. Кумулативно с тази санкция може да бъде наложена и периодична имуществена санкция (която се начислява за всеки ден бездействие от страна на осъдената държава) в минимален размер на 660 евро. Наложените финансови санкции на практика се прихващат от средствата по структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители.

Във връзка с гореизложеното, се налага отмяна на чл. 3в от ЗСПЗЗ, с оглед зачитане правото на установяване и свободното движение на хора и капитали и с цел да се прекрати започнатата наказателна процедура от страна на ЕК. Остават ограниченията за придобиване и собственост върху земеделски земи в България, които са предвидени в чл. 3 от ЗСПЗЗ и се отнасят за граждани на трети страни или търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Ето какви становища бяха изказани и съобщени по-рано:     

България ще отмени забраната за покупка на земя от чужденци тъй като ЕК стартира наказателна процедура срещу България за нарушение на договора за функциониране на ЕС. Сега от Министерство на земеделието спешно са подготвили проектозакон за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Проблемът е, че нашият пазар на земеделска земя е подобен на пазара за тикви или дини – толкова либерализиран, че няма накъде повече. Това заяви в интервю за предаването 'Преди всички" на програма "Хоризонт" на БНР доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН: Такива ограничения имаше и в Полша, и в Чехия, които са чувствителни страни по отношение на земята. Въпросът е, че изобщо не трябваше да има такива ограничения. Просто трябваше да модернизираме законодателството. Интересното е, че тези, които спекулираха с темата, сега са в Министерски съвет и вчера са мълчали. Същите тези хора, които вдигаха безсмислен шум, те мълчат. Трябва да имаме кадастър, защото това не са тикви, това е българска земеделска земя, трябва да се отрегулира. Това е икономика, това е национална сигурност, нищо по-различно от това, което е като закони във Франция, Австрия. Това трябва да се направи, а не го направиха.

Мисля, че доста се спекулира с тази тема. Това каза пред "Хоризонт" Стойко Стойков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България: Всяка година се правят опити за такива промени, но основният проблем е, че ние сме подписали предприсъединителни точки и трябва да спазваме свободното движение на капитали и да може в Европа свободно да се купува земя, тоест ние подлежим на санкция, която някой преди това е подписал. Ние наистина трябва да осигурим на земеделците една свободна покупка на земеделска земя. Друг е въпросът под каква форма и какви ограничения трябва да бъдат въведени, за да може да не влизат спекуланти или хора, които по някакъв начин биха навредили на България.

Проблемът

Преди година България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия  получиха поредно официално предупреждение от ЕК заради ограниченията в законодателството, свързани с покупката на земеделска земя от чужденци. Брюксел настоява тези страни да променят законодателството си, което нарушава свободното движение на капитали и правото на свободно установяване, което може да възпрепятства трансграничните инвестиции. След като през 2014 г. преходните периоди изтекоха, петте държави приеха нови закони за уреждане на придобиването на земеделска земя, отбелязва комисията. В България през 2014 г. първо депутати от ГЕРБ, БСП и "Атака" в предходния парламент въведоха забрана земя да бъде купувана от чужденци, но тя бе обявена за противоконституционна от Конституционния съд.
 След това Законът за собствеността на земеделска земя бе поправен и се въведе изискването за уседналост за купувачите на земя – физически и юридически лица. Първоначално то бе за 3 години, но периодът беше увеличен на 5 години по искане на "Атака".  Президентът Росен Плевнелиев наложи вето на поправките, но то беше отхвърлено в пленарната зала.
Поправките предвиждаха и големи глоби за чуждестранни и офшорни компании, които притежават земеделска земя в България - от 100 лв. за декар (300 лв. при повторно нарушение). Те трябваше да влязат в сила от 1 май 2015, а след като ЕК обяви, че започва наказателна процедура срещу България, датата за влизането им в сила се отложи.

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Трейлър на руския игрален "ВЫЗОВ", заснет в Космоса

13:39 | 03-09-23 | 3820