Как се развива културният туризъм?

Държави от четири континента представиха възможностите си за културен туризъм във Велико Търново, където се проведе най-голямото на Балканите специализирано туристическо изложение.

„Велико Търново отново се доказва като столица на културния туризъм както в България, така и в Европа. 2018-а е Европейската година на културното наследство“, а международното изложение е част от официалния календар, с който страната ни се включва в инициативата. Именно тук, в Старата столица, българските общини могат да представят и рекламират своите фестивали и празници, свързани с историята, традициите, фолклора, обичаите, изкуството. Предстои отварянето и на мерките по ОП „Региони в растеж“ за паметници на културата от национално и световно значение и за туристически анимации. Моят призив към колегите от общините е следният – дайте още по-силен тласък на тези проекти. Така България със своето уникално и богато културно-историческо наследство ще бъде още по-желана и търсена дестинация“, каза по време на откриването кметът на града Даниел Панов. Той благодари на всички изложители за активното участие, на организаторите и партньорите – за новия и атрактивен формат на изложението, на Министерството на туризма – за подкрепата.

Заместник-министърът на туризма Любен Кънчев обяви, че през миналата година България има 7% е ръстът на чуждестранни посетители  (9 милиона туристи от други държави), а приходите от туристи са се увеличили с 8% и са достигнали 8 милиарда лева за 2017 г. С 20% са се увеличили чуждестранните туристи в Старата столица за 2017 година, а с 22% - приходите от туризъм. Тази тенденция продължава и през настоящата година. Основата за тези постижения е, че Велико Търново прилага модела на диверсификация на туризма – тук са развити културният, екологичният, религиозният, историческият туризъм“, коментира Любен Кънчев. Той припомни, че старопрестолният град е част от културно-историческите дестинации на Министерството на туризма „Стари градове на царе и патриарси в България“ и „Архитектура и занаяти“. Отскоро Велико Търново е част от нов маршрут за кулинарен туризъм и от платформата за бизнес и туризъм „New destinations” с инициативата „Творчеството е пътят“.

Над 50 изложители от България, Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Китай, Азербайджан, Бразилия, ЮАР и Палестина участваха в престижния форум. 35 български общини, посолства, туроператори и турагенти представиха самостоятелни щандове различни дестинации, туристически продукти, маршрути, традиции, занаяти и обичаи.

Българското Средновековие и Възраждане оживяват по време на международното изложение. Атрактивните възстановки пресъздадат военното дело по време на Второто българско царство, както и патриархалния дух по време на Възраждането. Демонстрациите са провеждани от организацията на Национален клуб „Традиция“ в Старата столица. Майсторите от Самоводската чаршия пък са създали умалена реплика на улицата на занаятите на щанда на Велико Търново.

Акцент бе поставен и върху нематериалното културно наследство, традициите и обичаите. Сръчните дами от Национално сдружение Работилница „Седянка“ демонстрираха тъкане на колани на кори, совалкова дантела, дантела кене, дантела фриволите, българска бродерия, плетене на шума и тъкане на хоризонтален стан. В плъстенето се включиха най-малките участници в „Седянка“, а гости от клуб за бродерия от турския град Чанаккале представиха бродерия с метален конец и дантела „ОЯ“.

Гостите на туристическото изложение видяха и демонстрации на соколарство с жива граблива птица Мишелов на Харис. Те са дело на екипа на Късноантична и средновековна крепост Туида – Сливен. С артистична възстановка се представи и Община Враца. Спектаклите „Хляб от Бога“ на театрално студио  „Тепм“ са са посветени на лимеца- една от най-старите храни на човечеството.

Международното изложение „Културен туризъм“ е съвместен проект на Община Велко Търново, Общинската агенция по туризъм, Българската хотелиерска и ресторантьорска организация, Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции. Подкрепа оказва и Министерството на туризма.