Как Келтският тигър стана птицата додо

Бисер Манолов
Спомням си, че само допреди няколко години ирландският икономически модел бе изключително бленуван като пример за подражание от много родни държавници. Разбира се, този блян не беше лишен от основание, тъй като в периода 1995-2007 г. Ирландия се превърна от една от най-бедните европейски държави в бурно развиваща се икономически държава, спечелила си прозвището Келтския тигър. От 1995 до 2001 г. средният темп на нарастване на брутния й вътрешен продукт се движеше между 6%-11%. В периода 2001-2007 г. икономическият й ръст варираше около 5 на сто. Наистина, изключително впечатляващи резултати. До началото на 90-те години на миналия век най-голямата мечта на средния ирландец бе да напусне държавата. В началото на процеса на бурното икономическо развитие тази тенденция рязко промени посоката си, за да достигнем 2007 г., когато официалната статистика по труда отчете: 10% от работещите в икономиката са емигранти.
Кое превърна Келтския тигър в птицата додо? Това успешно сравнение принадлежи на историка Ричард Алдос. Да припомня само, че птицата додо е предшественик на гълъба, изчезнала през ХVII век поради огромните си размери и трудната си подвижност, превръщащи я в лесна плячка за хищниците (разбирайте най-вече хората). В периода 1995-2000 г. ирландското правителство поддържаше изключително нисък размер на данъците, което увеличи лавинообразно размера на директните чуждестранни инвестиции. В това, разбира се, няма нищо лошо, но се стигна до пълна зависимост от тези средства, вследствие на което 93% от експорта на ирландската икономика е в ръцете на чуждестранни компании. Специалистите отчитат, че една от основните грешки, допуснати в периода на бурен икономически растеж, е, че банковите кредити отиват основно в инфраструктурни проекти, контролирани от държавата. Огромен ресурс се насочва и в посока образование. Въпросът е дали това е правилно? Отговорът, разбира се, е повече от ясен, но не и какви средства може да си позволи да инвестира държавата в областта на науката, без това да ерозира държавните финанси. Нереалната амбиция, както се оказа впоследствие, Ирландия да се превърне в абсолютна номер едно хайтек дестинация на Европа, ще коства спокойния сън на едно цяло поколение. И сега, забележете, коя е една от основните причини Ирландия да бъде атакувана толкова мощно от външни капитали. Наред с ниските данъци и квалифицираната работна ръка това е видимият спад на държавния дълг спрямо брутния продукт. През 1989 г. държавният дълг е бил близо 90% от брутния продукт, като към 2000 г. нивото му спада до малко над 30%. Оказва се, че точно държавната задлъжнялост на малките държави е един от критично важните показатели, които съблюдават големите инвеститори. Точно диспропорциите в държавния дълг са в основата на танца на „умиращия келтски тигър“ в момента. През изминалата седмица Ирландия отбеляза рекордни нива на обезценка на държавния си дълг. Инвеститорите не са склонни да финансират ирландското правителство за 10 години на нива под 8,8% на годишна база.
Разтърсилата се банкова система, поради срутването на пазара на недвижими имоти и с оглед предотвратяването на тоталния финансов колапс, принуди правителството да приеме процедурата по създаването на специализирана държавна агенция, която да абсорбира токсичните активи от банките.
Тази агенция бе създадена с намерението да бъде емитиран държавен дълг в размер на 95 милиарда евро. Разбира се, че бюджетният дефицит се „отвори“ до космически висоти. Прогнозите са, че през 2010 г. той ще достигне 30% от брутния вътрешен продукт на страната. Европа подскочи като ужилена по този повод и тя твърдо настоява Ирландия да се обърне за помощ към европейския фонд за стабилност. Другата опция е директен заем от МВФ. Към настоящия момент обаче ирландското правителство показва типичната за тази нация черта – упоритост.
В петък на няколко пъти министерството на финансите анонсира, че към настоящия момент никаква финансова помощ не е необходима. Може би и на птицата додо й се е струвало, че стоварващата се тояга върху главата й е ръка, която иска да я погали.
Европа е на ръба на истерията по отношение на Ирландия, защото всички разбират, че ако страната изпадне в ликвидни затруднения по отношение обслужването на държавния си дълг, филмът на ужасите ще има и трета серия с работно заглавие „Португалия“.