Как избираме риба за Никулден?

Произведената по устойчив начин риба и морска храна е предпочитана от 85% от българите, показват резултатите от представително проучване, проведено сред 7 500 души в 11 европейски държави по поръчка на WWF.

Устойчив добив или устойчиво производство на рибни продукти означава рибните запаси да не бъдат увреждани. С други думи, да не се лови повече риба, отколкото може да се възстанови.

41% от 500-те български потребители, участвали в анкетата, посочват че са „напълно съгласни“, а 44%, че са „съгласни“, че е важно търговците да предлагат устойчива морска храна, 12% нямат мнение по въпроса, а едва 2% и, съответно, 1% казват, че не са съгласни или са „напълно несъгласни“ с това твърдение.

Българите са категорични (74%), че ако не престанем да купуваме неустойчиво произведена риба, морските екосистеми ще бъдат унищожени и морска храна ще свърши. В това са убедени и гражданите на другите страни, участвали в изследването, навсякъде резултатите са красноречиви: Австрия (80%), Италия (75%), Испания (81%), Гърция (77%), Португалия (72%), Хърватия (74%), Словения (75%), Румъния (82%), Франция, (76%).

Според същото проучване 29 на сто от българите декларират, че за тях е лесно да познаят дали даден продукт е устойчив, или не. Това не важи за други 46% от хората, които казват, че не знаят как да определят това. В същото време 66% от сънародниците ни посочват, че не знаят откъде могат да купят устойчиви рибни продукти.

Когато избират риба, българите държат най-много тя да бъде прясна (70%), на второ място по значение е цената (51%), а третият фактор е видът на рибата (44%). За 39% е важно рибата да не е замърсена с химикали или антибиотици, а 33% искат непременно да знаят какъв е произходът ѝ. Процентите надхвърлят сто, тъй като запитваните са давали повече от един отговор на този въпрос.

Какво означава „устойчива морска храна“?

 “Устойчивата морска храна” трябва да отговаря на следните критерии:

• продуктът е проследим (знаем откъде идва);

• производителят полага грижи за морските местообитания;

• производителят полага грижи за застрашените видове;

• рибното стопанство не лови повече риба, отколкото може да се възстанови;

• производителят трябва да полага грижа за справедливи условия на труд и за нуждите на рибарските общности.