ИПИ:Безработицата ще расте

Пазарът на труда у нас няма да се стабилизира и безработицата ще продължи да се увеличава и през тази година. Това сочат данни от анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/, представен днес.
За съжаление анализаторите от института не представиха нещо по-различно от досега известните данни,а именно, че икономиката на ЕС най-вероятно е навлязла в нова рецесия в края на 2011 г. В същото време пазарът на труда в ЕС отново поел стремглаво надолу, като безработицата устойчиво се настанила над 10-процентната граница. В България в първите месеци на 2012 г. безработицата прескочи 12-те процента, като младежката премина над 30%. Всеки месец в бюрата по труда се записват нови 30-40 хиляди души, от които все по-малко успяват да си намерят работа, коментират анализаторите от ИПИ.

Друг  известен факт, на който се позовават от института е, че у нас няма отрасли, които да се превърнат в мотор на икономиката - износът, строителството, туризмът и търговията отбелязват спад през първите два месеца на годината. Икономистите от ИПИ смятат, че държавата трябва да бъде с най-главна роля в увеличаване на заетостта, затова й препоръчват повече гъвкавост, по-малко осигурителни тежести и по-малко административни пречки пред новите предприемачи.
Ето обаче какво предлагат от ИПИ са:
1. Връщане на минималните осигурителни прагове на нивата отпреди кризата (2009 г. ) За периода 2009 – 2012 г. минималните осигурителни прагове скочиха с около 20%, въпреки нарастваща безработица. Данни на НОИ сочат, че един на всеки четирима се осигурява на или съвсем близо до минималния праг – от началото на кризата относителният дял на осигурените на минимума расте именно заради необоснованото административно покачване на праговете;
2. Премахване на минималната работна заплата
Основната причина за бедността в България е ниската заетост, а не ниските заплати – по официални данни при безработните рискът от бедност е 7 пъти по-голям от този при работещите. Покачването на минималната работна заплата способства за сегментацията на пазара на труда, ощетява ненаетите и ограничава заетостта.
3. Преосмисляне на трудовите разписания:
Отпадане на възможността министърът на труда да разпространява колективни трудови договори (КТД)
Отпадане на някои текстове за допълнително възнаграждение – като клас “прослужено време”
Равнопоставеност между работник и работодател при подаване на предизвестие за напускане/освобождаване – достатъчно е работодателят също да дава предизвестие както се изисква и от работника, без това предизвестие да е придружено от обосновка Облекчаване на изискванията за условия за труд за “нискорискови” предприятия/сектори.
4. Свиване на административната тежест в трудовото законодателство:
По-малко бюрократични изисквания в трудово законодателство – като например графика за платен годишен отпуск.
По-малко административни изисквания при разписанията за условията на труд в “нискорискови” предприятия/сектори (инструктажи и книги; оценка на риска и програма за намаляване и предотвратяване на риска).