Има ли път напред в здравеопазването

Петя Георгиева, ИПИ

Няма бюджет за 2026 г. Предстоят избори за Народно събрание. Правителството в оставка функционира, но не провежда нови политики в публичния сектор. И все пак всичко това е временно решение. Очаква се през настоящата година здравната каса да управлява близо 5,3 млрд. евро ресурс, а здравното министерство – още поне 770 млн. евро. На какво е време да започне да обръща внимание държавната власт, за да гарантира поне минимално подобрение в ефективността на разходите и на здравните резултати на населението?

Финансовият модел в болничната помощ (базиран на клиничните пътеки[1]), който насърчава болниците да извършват все по-голям брой хоспитализации – за 2025 г. техният брой надхвърли 2,55 млн. по данни на Националната здравно-информационна система.

Съдържанието на самите клинични пътеки – те включват много дейности, които могат да се извършват амбулаторно (в рамките на деня, вместо с престой от няколко дни) или в извънболничната помощ. В сравнение с много други страни  от ЕС болниците у нас извършват съвсем малко амбулаторна дейност.

Големият брой болници и легла за активно лечение – България е на първо място по брой легла в болничната помощ спрямо населението (864 на 100 хил. души у нас при средно 511 за ЕС) и този брой се увеличава. Разводняването на ресурса в сектора намалява общата ефективност на разходите.

Липсата на достатъчно медицински сестри – у нас средно на един лекар  е заета една медицинска сестра, докато добрите световни  практики показват, че това съотношение трябва да бъде между 2,5 и 3. Това съотношение е особено  критично в болничната помощ. Откъде да се намерят, привлекат и задържат в професията достатъчно на брой медицински сестри е въпрос на държавна политика.

Адекватни възнаграждения за същите тези медицински сестри и младите лекари – специалисти – така може би ще се задържат на работа поне тези специалисти, които сега работят в системата. Протестите им от есента на миналата година все още на са получили решение.

Контролът върху нарушенията и измамите в здравеопазването – затягането на механизмите за контрол е проблем, който трябва да бъде адресиран постоянно и резултатите от контролните механизми да се измерват и доказват. Изключението за частните болници да прилагат ЗОП[2] е само един пример за отказа на държавата да прилага европейското законодателство.

Възможностите за движение напред на здравеопазването у нас, които да доведат до отлепяне от дъното на класациите по ниска очаквана продължителност на живота и висока предотвратима смъртност, не са малко. От (новите) управляващи ще зависи да планират и да започнат да работят, а не да мислят как да „наместят“ милиардите от здравни вноски в система, която работи в угода на всякакви интереси, само не и на тези на пациентите.

[1] Защо клиничните пътеки не са подходящ метод на финансиране на болниците може да се прочете тук: https://ime.bg/articles/klininite-pyteki-ne-sa-dobyr-izbor-za-mehanizym-na-finansirane-na-bolninata-pomosht/