Икономическата свобода в България

България се нарежда на 45-то място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2012”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2010 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.
През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо в страната ни. През 2000 г. България получава рейтинг 5,37, което я нарежда на 107-мо място в света. Пет години след това, през 2005, резултатът вече е 6,95, което ни отрежда 67-мо място в света. През 2010 г. рейтингът на България достига 7,33, което ни води до 45-та позиция.
През тези 10 години най-сериозно подобрение бележим по отношение на „размер на правителството” и „достъп до сигурни и стабилни пари”, тоест имаме по-малко държавни разходи, по-малко държавни компании, по-ниски данъци и стабилни пари. В категорията „регулиране на кредита, труда и бизнеса” също виждаме позитивна динамика, но слабостите остават в сферата на регулациите на труда (минимална заплата и осигурителни прагове, колективно договаряне и т.н.) и на бизнеса (административна тежест, тромава бюрокрация, подкупи и т.н.). Най-проблемната област си остава „законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост”, като тук дори бележим спад през годините – резултатите по индикаторите „безпристрастност на съдилищата” и „независимост на съда” са трагично ниски. Новите индикатори „доверие в полицията” и „икономическа цена на престъпленията” също ни дърпат надолу.

                                   Икономическа свобода в България 1990-2010

Източник: Икономическа свобода по света: годишен доклад 2012

България получава следните оценки по ключовите индикатори за икономическа свобода за 2010 г. (по скала от 1 до 10, където по-висока стойност означава по-голяма степен на икономическа свобода):

-Размер на правителството (6,46) – най-големият плюс тук е ниският плосък данък върху доходите на физическите лица. На другия полюс е осигурителната тежест, която остава сериозно бреме върху труда.
-Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост (4,99) – това е най-проблемната за страната област. Получаваме изключително ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, като и на защитата на правото на собственост. Доверието в полицията и икономическата цена на престъпленията също ни дърпат надолу.
-Достъп до сигурни и стабилни пари (9,51) – традиционно добра категория през последните години. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж. Показателно е, че в тази категория България е получавала резултати, близки до нулата, непосредствено преди хиперинфлацията през 1997 г.
-Свобода на международната търговия (7,90) – сравнително стабилна категория за страната ни, доминирана от членството ни в ЕС и търговската политика на Съюза.
-Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,76) – проблемите в тази категория са по отношение на регулациите на труда и бизнеса: пречки при наемане и освобождаване на работници, разпростиране на колективни трудови договори, тромава бюрокрация, много административни изисквания, наличие на нерегламентирани плащания между бизнес и администрация (корупция)

Препоръките, които бихме могли да отправим за постигане на по-висока икономическа свобода в България и повече просперитет могат да се обобщят по следния начин:

-Стабилни и ефективни държавни финанси – своевременно въвеждане на т.нар. фискален борд в Конституцията, който да гарантира бюджетна дисциплина, както и пълно прилагане на програмното бюджетиране с последваща оценка на политиките и програмите.
-По-малко правителство – оттегляне на държавата от неприсъщи функции и дейности; свиване на администрацията и държавните разходи; преосмисляне на всички субсидии от бюджета.
-Пазар на труда – фокус върху заетостта и новите работни места, а не върху безмисленото детайлизиране на регламентите в Кодекса на труда; спиране на практиката насилствено да се разпростират колективни трудови договори; намаляване на облагането на труда и пенсионна реформа, предоставяща избор и директна връзка между плащани осигуровки и получавана пенсия (т.е. преход към система на спестявания, а не на трансфери през бюджета).
-Конкуренция – отваряне на държавно доминираните сектори за конкуренция, в т.ч. чрез приватизация; фокус върху възможността за навлизане на нови компании на отделни пазари, а не върху регулирането на вече установеното статукво.
-Условия за бизнес – свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация; уеднаквяване на изисквания и формуляри, прилагани от различните местни власти; задължително използване от администрацията на електронни услуги; вътрешна комуникация между държавните органи.
-Върховенство на закона – крайъгълният камък на икономическата свобода все още отсъства в страната ни. Върховенство на закона има само тогава, когато има безпристрастна и независима съдебна система и не се потъпкват правата на хората.
-Стабилни пари – запазване на валутния борд и либерализиране на държавно-регулираните сектори (най-вече комунални услуги), което ще доведе до реална конкуренция и ниски цени за потребителите.
-Отстояване на държавния интерес в ЕС – запазване на данъчна конкуренция между страните в ЕС, в т.ч. и по отношение на ДДС и акцизи; свободна търговия с трети страни; по-малко регламенти от Брюксел за сметка на по-голяма свобода при прилагането на общностни инициативи; оптимизиране на бюджета на ЕС, премахване на преференциите за отделни страни и намаляване на субсидиите за общата селскостопанска политика.