Икономисти: България незасегната от нова криза

Новата криза няма да бъде дълга и тежка, отражение в България ще има, но тя няма да бъде сериозно засегната. Това коментираха на пресконференция икономисти. Кризата се очакваше и тя стана възможно най-добре сега, за да може да се докаже, че няма да бъде толкова дълбока и тежка, каза Кольо Парамов. Той се съгласи със становището на Емил Хърсев, че през летните месеци кризите не могат да бъдат много дълги и големите кризи обикновено се случват през октомври и ноември.
Няма начин България да бъде сериозно засегната от сегашната криза, макар да има отражение, коментира и Хърсев. Финансовите кризи се отразяват на хората с капитал, когато нямаш акции, няма как да ти се обезценят, даде пример икономистът. Според него фондовите пазари ще намерят равновесие, каквито са и днешните тенденции.
Решенията на тази криза в момента и въобще на глобалната финансова криза могат да бъдат две, посочи Хърсев. Едното е дефлационно - когато всички "стягаме коланите" и не се разпростираме "извън чергата". Това значи дефлация, ръст от 1-1,5 на сто годишно и излизане на нивото от 2008 г. след шест години. Друго решение е инфлационното - печатане на пари. Тъй като пазарът едновременно се страхува и от двата варианта, той се пази едновременно от тях, заради което видяхме дни с едновременно падане на цените на нефта, на долара, доходността по ценните книжа, увеличаване на швейцарския франк и рекорди на златото, посочи Хърсев.
Проф. Гарабед Минасян и Емил Хърсев се обединиха около мнението, че проектът "евро" е все още млад и спорен. Една валута не може да издържи без единна фискална политика зад нея, коментира Хърсев. По думите му зад валутата трябва да стоят фискална сила, бюджет, данъчна автономия, данъчна власт, армия и полиция. В някаква степен зад еврото стоят всички тези неща, но много посредствено и досега не се забелязва много ясна стратегическа визия, смята той.