Източването на ДДС бележи двоен спад

Ралица Русинова
През 2009 г. се наблюдава противоположно движение на индекса на скритата икономика и неговите компоненти при бизнеса и населението, става ясно от проучване на Центъра за изследване на демокрацията. Докато при бизнеса индексът показва общ спад на скритата икономика спрямо предходни години, при населението се наблюдава покачване. Тази противоречива динамика се обяснява с ефекта на кризата и предприетите от правителството мерки за противодействие на скритата икономика през втората половина на 2009 г., обясняват от центъра.
В краткосрочна перспектива ефектът на кризата е противоположен при населението и бизнеса, което води до повишаването на укриването на обороти и заетост при населението и намаляване на скритата икономика при бизнеса. Преминаването от формална към скрита икономика е свързано с много по-малко разходи за населението отколкото за бизнеса.
„Наблюдаваме упорито ниска производителност на българската икономика. Дори и в сравнение с Румъния, страната ни изостава сериозно”, твърди Руслан Стефанов от Центъра  за изследване на демокрацията. „В същото време има огромен неизползваем трудов потенциал.
1 600 000 души остават обезкуражени и неактивни. Това е огромен производствен ресурс. Ако им бъде осигурена официална заетост, това би донесло над 11 млрд. лв. допълнителен официален трудов доход”, каза още Стефанов.  
Най-силният спад се наблюдава в скритите обороти, особено в сферата внос-износ и „източване” на ДДС. Индексът, следящ източването на ДДС, бележи двоен спад. Има трайна и устойчива тенденция за увеличаване дела на наетите с официално сключени договори. Висок остава и делът на сключените договори със „скрити” клаузи – минимално официално възнаграждение и допълнително изплащани суми на ръка. Всеки десети работещ получава допълнително недекларирано заплащане.
Напоследък в България все повече се говори за противодействие срещу скритата икономика. Предложени са над 220 мерки. Огромна част от тези предложения обаче не са обосновани и съобразени спрямо реалностите на българската икономика. 
Според икономическия министър Трайчо Трайков проблемите със скритата икономика засягат 1/3 -  1/5 от БВП на страната. Мерките, които неговото министерство предприема, са за подобряване на бизнес средата и стимулиране на легалния бизнес. „Правителството успя да запази макроикономическата стабилност и тези мерки вече дават резултат. Показателите се подобряват и през октомври и през ноември.”, допълни още той. 
„Сивата икономика е особено заразителна в условия на криза. Тя придобива характер на икономическа наркомания”, коментира Божидар Данев, председател на Българска стопанска камара. Сивата икономика устройва работодателите, заетите, администрацията и самонаетите.
Държавата е сред основните генератори на скритата икономика. Забавянето на плащанията тласка бизнеса към два изхода – или да преустанови дейност или да премине към сивия сектор. „Въвеждат се необосновано високи такси. Държавата наказва компании, които не успяват да си платят данъците, защото не са получили дължимото от нея. А държавата кой ще я наказва?”, попита Данев.
Необходимо е приоритетно прилагане на върховенството на закона. Според БСК има три вида инструменти срещу сивата икономика – нормативни, в т.ч. данъчни, организационни и технологични.
Строителството е основният фактор, който захранва сритата икономика, твърди министър Плевналиев. „Направихме внимателен анализ и пристъпихме към решителни действия. Къде се ражда корупцията – в процесите на обществена поръчка и в плащанията. Ето защо от първи януари 2010 г. ще сключваме само финансови обезпечени на 100 % договори. „Еманацията на всичко, което би могло да реши проблемите, според мен е електронно правителство. То би автоматизирало услугите, което ще намали значително корупцията. Похарчени са 132 млн. лв. за електронно правителство. Имаме ли някакъв резултат към момента?”, попита Плевнелиев.