Изключително спокоен фискален резерв /стенограма/

На заседание на Министерски съвет в сряда /15 май т.г./ министърът на финансите Калин Христов представи информация за изпълнението на републиканския бюджет за първото тримесечие на 2013 година.
Ето пълният запис на доклада на служебния министър.

Точка 1
Доклад относно информация за изпълнението на републиканския бюджет за първото тримесечие на 2013 г.

МАРИН РАЙКОВ: Министър Христов, имате думата.
КАЛИН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Колеги, в съответствие с чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, представям пред вас за разглеждане информация за изпълнението на републиканския бюджет за първото тримесечие на 2013 година.
Преди да мина в детайли по изпълнението на бюджета искам да очертая средата фактически, в която се изпълнява бюджетът. Това, което е видно, българската икономика се забавяше през последното тримесечие на 2012 година в следствие на забавяне и на европейската икономика. Като това забавяне, предварителните данни за първото тримесечие ще излязат днес, но оценката е, че това забавяне ще продължи и през първото тримесечие и на тази година. Това беше основа за ревизия и на очакванията ни до края на годината, за ревизия на прогнозата за 2013 година.
В рамките на тригодишната бюджетна рамка дискусиите от НПО, от синдикати са, че вероятно сме прекалено консервативни. Впоследствие международни институции, които правят прогнози за България, всъщност намалиха също своите прогнози, така че техните прогнози са близки около нашите в диапазона за растеж през тази година от 0,8 до 1%, близко практически до нашата прогноза за растеж от 1%, но общият извод е, че имаме по-лоша икономическа среда от предварително очакваната и в рамките на тази среда ние трябва да изпълняваме бюджета за 2013 година.
По отношение на резултатите от първото тримесечие, в консолидираната фискална програма приходите са в размер на 6 154,5 млн. лева, което е 20,1% от общия план за годината. Спрямо първото тримесечие на миналата година изпълнението е било 20,7%, тоест има известно забавяне спрямо миналата година, но тук трябва да се има предвид, че това забавяне основно идва от преместване, още в началото имахме дискусия, когато беше формиран кабинетът, за този ефект на преместване на някои приходи в бъдеще, тъй като са променени значителна част от данъчните закони от началото на годината.
В рамките на тези общи приходи и данъчните постъпления са в размер на 5 118,6 млн. лева, което е 21,9% от годишния разчет. Съпоставено със същия период на миналата година данъчните приходи имат ръст от 3,3% или 164 млн. лева, което се дължи основно от растеж на приходите от ДДС, които нарастват с 234 млн. лева, а спрямо първото тримесечие на първата година имаме растеж 15,1% на приходите от ДДС.
Преките данъци – корпоративен и подоходен, са в размер на 1 007,0 млн. лева, което е 24,4% от планираните за годината.
Косвените данъци са в размер на 2 628,8 млн. лева, което е 21,3% от програмата. Те са със 186 млн. лева, или със 7,6% повече от първото тримесечие на миналата година. Както вече казах, при ДДС имаме растеж с 15,1% спрямо първото тримесечие.
Единственият данък, при който има забавяне през първото тримесечие спрямо прогнозата, са акцизите и основно акцизите на горивата. Това, което имаме като предварителни данни за месец април, е че в тази посока имаме наваксване на приходите през месец април, така че вероятно за цялата година ще могат да бъдат изпълнени приходите от акцизи.
По отношение на социалноосигурителните вноски те са в размер на 1 305 млн. лева за първото тримесечие или 21% от годишните разчети.
Разходите в консолидираната фискална програма са в размер на 6 950 млн. лева, което е 21,9% от годишния разчет. Спрямо същия период на миналата година те са с 307 милиона по-високи, което е 4,6%, а тези, които са по-ниски спрямо първото тримесечие, са субсидиите, но по-високи са социални, здравноосигурителните и разходите за издръжка и лихвените разходи и лихвените разходи по принцип първото тримесечие бяха по-силни заради падежа на глобалната облигация.
Бюджетното салдо в края на първото тримесечие е 795 милиона лева, като този дефицит се формира от 474 по националния бюджет и 320 по европейски фондове.
Предварителните данни за април показват излишък в размер на 475 милиона, така че за първите четири месеца дефицитът се намалява до 320 милиона, което е точно една трета от общия дефицит за годината. Тоест, като цяло бюджетът върви по траектория, по която е планиран, така че няма значителен риск бюджетът да не бъде изпълнен.
Фискалният резерв в края на март беше 4,2 милиарда, в края на април вече беше 5,3 милиарда, тоест този дефицит, както и плащането на земеделските субсидии от Европейската комисия, води до възстановяване на фискалния резерв. Така че по отношение на дефицита и на фискалния резерв няма риск, който да застрашава фискалната стабилност.

МАРИН РАЙКОВ: Очевидно е, че 5,3–5,4 милиарда е един изключително спокоен фискален резерв, с който ние можем да се поздравим.
КАЛИН ХРИСТОВ: Това е важно да се знае, тъй като ние сме източникът на точната, ясната и вярната информация и е добре това да се знае, за да няма в тази среда интерпретации.
МАРИН РАЙКОВ: Всякакви интерпретации по темата, които се различават от фактите, имат политическо съдържание.
КАЛИН ХРИСТОВ: Да. Може би ще спра до тук. Ако имате въпроси или някакви уточнения, които искате да направите…
МАРИН РАЙКОВ: Колеги, имате ли въпроси? Има ли нужда от допълнителни уточнения?
Аз смятам, че ние сме постоянно в тази тема и следим много отблизо всички въпроси, имащи отношение към този доклад, така че нека да приемем този доклад и да преминем към следващата точка от дневния ред.