Извънредна среща за Гърция днес

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Оли Рен заяви миналия месец, че е убеден в успеха на финансовите министри на еврозоната, които правеха поредния опит да постигнат споразумение по втория спасителен пакет за Гърция до 11 юли, отбелязва DPA. Срокът не беше спазен и президентът на ЕС Херман ван Ромпой свика държавните и правителствени ръководители от еврозоната на извънредна специална среща днес в Брюксел, за да се намери изход от задънената улица. Целта е да се постигне споразумение по втората финансова помощ за Атина, като се сложи край на спора за участието на частния сектор в гръцкото спасяване с надеждата, че това ще бъде достатъчно за овладяване на кризата, обхванала единната европейска валута вече 18 месеца. Анализаторите не са убедени, че европейските лидери ще успеят. "Ще получим нещо, но не достатъчно. Гърция ще продължи да бъде част от водещите новини, кризата ще остане във водещите новини, а опасността Испания и Италия да попаднат също в спиралата на дълговата криза няма да отпадне," посочи пред DPA управляващият директор на мозъчния тръст Ре Дифайн Сони Капур. Досега еврозоната заедно с МВФ е оказала помощ на Гърция, Ирландия и Португалия, три сравнително малки икономики. Спасяването на Италия - третата по големина европейска икономика и най-задлъжнелият член на еврозоната в абсолютно изражение - би било огромно предизвикателство. Капур посочи, че очаква срещата на върха да постигне споразумение за нов финансов пакет за Гърция на стойност почти 100 млрд. евро, като частните кредитори ще допринесат с 15 до 30 млрд. евро. Кредиторите също така ще намалят лихвите и ще удължат падежа на вече натрупаните задължения за всички страни от еврозоната, получили финансова подкрепа. Според Капур обаче споразумението ще бъде принципно и ще трябва да се доуточнява през следващите седмици, което означава, че срещата няма да е решаваща. Други възможности предвиждат Европейският фонд за финансова стабилност - ЕФФС (European Financial Stability Fund - EFSF) да заеме още пари на Гърция, за да й помогне да изкупи обратно част от дълга си при намалени цени или директно да купи гръцкия дълг от банките. Вземането на решение се усложнява от исканията на Германия и други страни, изморени от отпускане на спасителни финанси, частните банки да участват в новите спасителни планове на еврозоната, които досега бяха финансирани изключително от данъкоплатците, като банките бяха защитени от неразумно заемане на средства. Рейтинговите агенции предупредиха, че принудителните загуби за притежателите на облигации, дори те да са дали съгласието си ще ги накарат да обявят "избирателен дефолт" за Гърция. При такъв сценарии ЕЦБ заяви, че ще спре да приема гръцки дългови книжа като гаранции за заемите за гръцките частни банки, което би довело да техния срив. Като алтернатива представителите на еврозоната обмислят да измъкнат пари от банките чрез такса. Въвеждането на таксата обаче ще отнеме време, прогнозира дипломат от ЕС. Германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че не очаква от срещата "впечатляваща единична стъпка" и критикува призивите за радикални мерки като пускането на общи облигации на страните от еврозоната.