И IT бизнесът получи средства по 60/40

На фона на корона кризата, надеждите на правителството и много бизнеси с партньори в ICT индустрията в България, общо 277 ICT* компании в страната получиха одобрение по програмата 60 на 40 за субсидирана заетост (ПМС55) в 23 сесии в периода април-юни 2020.

Одобрените субсидии за ICT бизнесите досега са за 1,618 работни места за март, 2,222 за април и 914 за май. Това сочи анализ на предварителните резултати от базата данни, изградена и поддържана от независимата агенция CBN Pannoff, Stoytcheff & Co.

ICT Индустрията в България

Правителствена програма за субсидирана заетост / ПМС55

Период: април – юни

227-те ICT бизнеса в програмата са 2.7 % от всички одобрени компании. Субсидираните месечни заплати в индустрията за периода са 4, 754 или 1.6 % от всички, а обема на отпуснатата субсидия е 2.9 млн. лв. или 2.3% от общата субсидия до момента от 128.6 млн. лв.

ICT компаниите, одобрени по програмата са базирани в 26 населени места, сред които София (153 компании), Варна (18 компании), Бургас (11 компании), Русе (8 компании), Пловдив (7 компании). Има и от по-малки населени места като Банско, Белослав, Златоград, Карлово, Крумовград, Своге и други.

37% от одобрени компании са от малкия и среден бизнес в страната, а 62% са микропредприятия с под 9 души служители.

На фона на приближаващите 120,000 работни места (ексклузивна прогноза на CBN: http://blog.cbn-bulgaria.com/2019/12/ict-industry-in-bulgaria-2019-annual.html) в ICT бизнеса  общия брой работни места в одобрените по програмата ICT компании са 6,800 или приблизително 5.5 % от общите работни места в ICT индустрията в България.

Ами софтуерната индустрия?

Без съмнение и софтуерния бизнес не е имунизиран срещу кризата. Особено компаниите, опериращи предимно на българския пазар. 45 софтуерни фирми с общо 902 служители от 5 области са в програмата до момента. Заявените и одобрени за тях субсидии са за около 400 работни места.

Кои от ICT индустрията липсват от програмата?

За сега в списъка на одобрените за субсидирани работни места липсват дъщерните компании на големите световни софтуерни и хардуерни гиганти, големите контактни центрове  базирани в България, телекомите и ISP, оператори на хостинг и центрове за данни.

За разлика от производителите на автомобилни части и аксесоари (сектор с големи инвестиционни и производствени капацитети в България), които пострадаха от спиране на автомобилните заводи и веднага се включиха в програмата за субсидиране с около 10,000 работни места, до момента нито една големите световни софтуерни компании присъстващи в България (CBN: те са над 20 със служители над 249 човека) не се е включила в програмата за субсидирана заетост. Не е ясно обаче до кога и колко и те ще издържат.

Изводи и насоки от CBN

Кризата постепенно пълзи към една от най-стабилните индустрии в България и това за съжаление може би е само началото. Независимо от очакваните разходи за дигитализация на бизнеса и държавата като цяло, намалението на продажбите в целия ICT бизнес в страната постепенно става факт.

На фона на продължаваща пандемия и очакваната рецесия правителството непрекъснато удължава срока на програмата и е много вероятно тя да премине и в следващата 2021 година. Виждането на агенцията е, че всички засегнати ICT компании в страната е необходимо и полезно да потърсят максимално бързо възможности да се включат в програмата.

А трябва ли държавата да субсидира ICT бизнеси?

При толкова много трудно оцеляващи бизнеси от хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, недвижими имоти, строителство, туризъм и други каква наистина е ползата на държавата и данъкоплатците от субсидиране на работни места в ICT индустрията?

Сметката е съвсем опростена.

Едно работно място в ICT индустрията по оценка на CBN генерира средно 15,000 лева данъци за консолидирания държавен бюджет (за софтуерния бизнес числото е 24,244 лв. за 2018 година: http://blog.cbn-bulgaria.com/2018/01/910.html), включително ДДС, ДП, ДОД и социални и здравни осигуровки. Субсидията от 3 млн. лв. на правителството в заздравяването на ICT бизнеси, работодатели на 6,800 човека би осигурило на бюджета възможност за приходи от 102 млн. лв. или разлика в полза на държавните приходи от 99 млн. лв. за година.

Това е да разполагаш с ICT индустрия. В полза на обществото в тези трудни кризисни времена.