АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Полша е увеличила златните си резерви с допълнителни 12 тона, следвана от Чехия с 3 тона и от Китай, Турция и Киргизстан - всяка с по 2 тона.


През последните 10 години добивът на златна руда се е увеличил с 2,2 пъти, а производството на рафинирано злато – двойно. Това позволи на Казахстан да влезе сред първите 20 страни по обем на златните резерви.


Търговският дефицит е достигнал до 12,02 млрд. долара през миналия месец спрямо 9,9 млрд. през април 2024 г. През март тази година дефицитът е бил 7,1 млрд. Като се изключат енергоносителите и немонетарното злато, външнотърговският дефицит на страната е бил 6,16 млрд. долара.


Според Министерството на финансите ключова роля за размера на дефицита играе трайно слабата икономика. Рецесията води до по-ниски приходи от данъци като корпоративния данък и до по-високи разходи, например за увеличената безработица.


Най-голям брой килими през първото тримесечие на 2025 г. са изнесени за САЩ, като турският бизнес е генерирал печалба от 192,4 милиона долара от американските купувачи.


Банковата система отчете печалба в размер на 3,7 млрд. лв. към 31 декември 2024 г., което е с 277 млн. лв. (8,1 процента) повече спрямо реализираната за 2023 г. Това се посочва в тримесечното издание "Банките в България", което се подготвя от управление "Банков надзор" на БНБ, публикувано на страницата на централната банка в интернет.


Предлага се установяването на повишено данъчно облагане от 15% за работниците, чийто годишен данък надвишава 33 млн. 422 хил. тенге (прибл. 115 хил. лева.).


Финансовите резултати на Deutsche Bank през 2024 г. бяха под очакванията, с печалба преди облагане с данъци от 5,3 милиарда евро (5,8 милиарда долара), което представлява спад със 7 на сто на годишна база (2023 г.).


Според данните, публикувани на сайта на Централната банка на Черна гора (CBCG), най-голяма печалба от 60,09 милиона евро е реализирала Crnogorska Komercijalna Banka, следвана от NLB и Hipotekarna Banka с печалби съответно –27,75 милиона евро и 18,46 милиона евро.


"Недопустимо е в България да се продават храни със съмнителен произход или подвеждащи етикети, които заблуждават потребителите за състава и качеството на продукта. Пазарът трябва да бъде защитено място, а не територия за печалба на нечестни търговци за сметка на здравето на хората", заяви инж. д-р Андрей Велчев, председател на Сдружението.