Застаряващите гори - предпоставка за пожари

Трайното застаряване на голяма част от българските гори, натрупването на суха дървесина,
недостатъчно добре развитата инфраструктура и липсата на планирани сечи са част от
причините за бушуващите в страната огнени стихии.

България в последния месец бе
обхваната от пожари - нещо, което вече беше прогнозирано, и ако бяха взети мерки
навреме, ситуацията би могла да бъде управлявана доста по-добре.

Какви са причините за пожарите и последствията след тях
Щетите от горските пожари са огромни и не са оценявани в детайли. След преките разходи
за пожарогасене следват загубите на качествена дървесина, която, ако се преработи, дава
до 10-20 пъти добавена стойност.

Огнените стихии връщат състоянието на гората 60-100
години назад. Пожарите унищожават повърхностния хумусен слой, отделя се голямо
количество въглероден диоксид, загиват диви животни, унищожават се екосистеми,
наблюдават се загуби и при биоразнообразието.

А то е от огромно значение – можем да го
опишем като въже, всяка нишка е от огромно значение. Опожарената гора не може да
изпълнява своите екологични функции – тръгват ерозия, свлачища и др.
Какви са причините за зачестилите у нас пожари обяснява инж. Петър Дишков, експерт към
БКДМП.

- Натрупване на голямо количество суха дървесна маса в гората – българската гора е
трайно застаряла, особено недълговечните издънкови и изкуствено създадени
иглолистни гори, които представляват 70-75% от горите ни. Планира се недостатъчно
годишно ползване, а се изпълнява още по-малко.

Средно за Европа се добива около 75- 80% от прираста, при нас за последната година е добито 42%. В следващите години в
ниската растителна зона може да се очаква масово съхнене и колапс на горите.

Единственото решение е тяхното подмладяване.
- Недостатъчна инфраструктура – реално голяма част от нашите гори са недостъпни –
пътната мрежа в горите е около 6-7 лин. м/ха, докато в Австрия е 45-50 лин. м/ха.
- Не се изпълняват планираните мероприятия – противопожарни просеки, минерализовани
ивици, резервоари за вода, противопожарни кули и др.

- Погрешни решения за ограничаване на ползването в минали периоди – напр.
ограничаване на сечта до пътища, населени места, земеделски територии, ограничения
на ползването извън нормативната уредба.
- Вследствие на дъждовната пролет тази година наблюдавахме избуяване на
растителността, тя не беше почистена, и след продължителните високи температури се
създаде идеална обстановка за възникване на пожари.
- Липса за активна информационна кампания от страна на властите, която да е насочена
към земеделските стопани и широката общественост с фокус върху потенциалната
опасност от пожари.
- Липса на активност от страна на местното население в борбата с пожарите.
- Ключови за овладяване на пожарите са първите няколко часа – трябва наблюдение и
възможност за бърза реакция.
- Липса на ефективни наказания срещу извършителите на умишлени палежи.
- Не се използват всички възможности за пожарогасене – напр. на форвардерите
(машините, с които се извозва дървесината от гората), в които могат да се монтират
цистерни и да се включат ефикасно поради добрата им проходимост. Да се използват
оръдията за сняг, а също и специализираните горски трактори и булдозери за създаване
на просеки.

Спекулации срещу факти
Зачестилите пожари дадоха поле за изява на различни хора и организации, които търсят
обществено внимание – народен представител обвини боровите гори, че изсушават и
окисляват, като пренебрегна фактите, че горите имат водноохранна, водорегулираща и
почвозадържаща (противоерозионна) функция и благодарение на тях са овладени пороите
и вместо голи площи имаме гори.

Събират се всякакви дарения – за доброволци, което е
всъщност маркетингов трик, а не реални действия за подкрепа – например ако средствата
инвестирани в реклами, включително и телевизионна, бяха дадени за борба с пожарите,
щяха да са по-полезни.

Спекулира се с липсата на авиационно звено за борба с пожарите,
особено в недостъпни местности, но се пренебрегва колко скъпо е това – не само ако се
закупи, а и за поддръжка извън сезона, плюс обучението на екипажи.

Като член на ЕС
България може сравнително лесно да се възползва от механизмите за взаимопомощ. Дори
страни като Гърция, Испания и Италия, които имат своя авиационна техника, я споделят в
подобни инициативи и така покриват част от разходите си. От друга страна радетелите за

подобен тип техника пропускат факта, че гасенето на пожари се осъществява наземно, а по
въздух само се подпомага.

Какви са реално фактите – над 50 % от страната е демографска пустиня, голяма част от
горите ни са недостъпни – т.е. при възникване на пожар не може да се разчита на
работоспособно местно население, което е ключово за подпомагане на пожарникарите и
горските служители. Освен това няма възможност за използване на специализирана техника.

Добри примери и опит
Петър Дишков дава пример с чуждестранен опит в добрите лесовъдските практики. Той
цитира Томас Шулц, шеф на американската гoрска служба: „Горите, които виждаме днес, не
са същите като тези от 2001 г.

Те са със свръхзапас на дървесна маса, по-застрашени от
суша и болести от насекоми и горски пожари. Имаше време, когато опазването, съпоставено
срещу стопанисването бяха източник на значителен дебат. Вярвам, че това време е
отминало.“

Според Шулц е добре усилията да се пренасочат към безопасността, активното управление
на горите, управлението на пожарите и отдиха. „Тъй като става въпрос за организация,
която работи на терен, безопасността винаги трябва да бъде на преден план в съзнанието
ни. Годините на намаляващ добив на дървесина оставиха значително натрупване на
дървесна маса в горите.

Трябва да направим повече, за да създадем устойчиви гори чрез
активно управление, включително продажба на дървесина, намаляване на дървесната маса
чрез механично прореждане, както и безопасно гасене на пожари и защита на ценностите на
ресурсите.

Дърводобивните фирми, а също и тези, които реализират транспорта на
дървесината, са от изключително значение. Без тях възможността да управляваме горите и
да потушаваме горските пожари може да бъде нарушена до степен, че управлението да е
невъзможно“, споделя той.

Наука срещу популизъм
Дали у нас сме достигнали до момента, в който управлението е невъзможно? Според инж.
Петър Дишков въпреки увеличаващите се през последните 2 години пожари и трудностите с
овладяването и потушаването им, все още имаме знанията и специалистите, които могат да
управляват процесите.

Не бива да забравяме, че горските служители са на първа линия в
борбата с пожарите и е добре да ги оставим да си свършат работата. Те разполагат с
достатъчно знания и разполагат с ефективни планове за действия с цел предотвратяване на
подобни бедствия. Освен това страната ни разполага с добри природни дадености,

подходяща за всякакъв вид земеползване – селско стопанство, животновъдство, активно
горско стопанство.

Но в последните години обществото беше настроено срещу активното
стопанисване, налагаха се всякакви ограничения извън нормативната рамка, спекулираше
се и се предлагаха всякакви рестрикции, което отказа и изгони част от малкото останали
активни хора в планинските и полупланинските региони.

Поддръжката на горите се осъществява чрез лесовъдски намеси – подходящи видове сечи. И
точно обратното на наложилото се напоследък мнение, по този начин не изсичаме и
унищожаваме горите, а ги поддържаме здрави, по-устойчиви на пожари и нападения от
насекоми и гъбични заболявания.

В България горското стопанство е с изцяло екологична
насоченост, горите се стопанисват по начин, наподобяващ природните процеси. И не на
последно място активното стопанисване ще създаде предпоставки за откриване на нови
работни места – според специалистите капацитетът е до 20 000 – 25 000, което е от
изключителна важност за страната.

Време е обществото да осъзнае, че гората не е само място за разходка. Българските гори са
силно повлияни от човешката намеса в последния век – едва 8,7% са естествени. Ако
искаме здрави гори, съхранена природа и добре развити села, ние трябва да ги опазваме
посредством активно стопанисване.