Заплаха ли е икономическият тероризъм за Югоизточна Азия?

Ако терористите камикадзета, които атакуваха два луксозни хотел в Джакарта тази година са се надявали, че ще нанесат значителен удар с дългосрочни последици върху икономиката на Индонезия, то те са сгрешили, ако се съди по реакцията на финансовите пазари.
Икономическото благосъстояние е в сърцето на тактиките на тероризма, отбелязва Ройтерс. Малък брой бунтовници с примитивни и евтини оръжия могат да причинят икономически разрушения, които надхвърлят значително вредата от психологическа гледна точка, въздействайки върху цели индустрии и държави.
Повечето факти обаче сочат, че ефектът от терористичните атаки през последните десетилетия е бил почти винаги временен. В дългосрочен план икономиките и пазарите остават впечатляващо устойчиви.
От атаките с отвлечени самолети в САЩ на 11 септември 2001 г. до самоубийствените взривове в нощни клубове в Бали през 2002 г. и нападенията срещу влакове в Мадрид и Лондон през 2004 и 2005 г. пазарите реагират по доста последователен модел.
Местните акции, облигации и валути започват масово да се разпродават. Апетитът към риска отслабва рязко, а инвеститорите започват да търсят убежище в Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, а понякога и в някои определени суровини или златото.
Само след няколко седмици обаче, а често и дни, цените на активите започват да се възстановяват. В първата търговска сесия след атентатите в Бали през 2002 г. фондовата борса в Джакарта отчете спад с над 10 %, а рупията поевтиня с 3,7%. Само след 24 часа акциите отново поскъпнаха до равнищата, отчетени преди атаките, а курсът на рупията се възстанови след 5 седмици.
Последвалите атаки в Индонезия имаха дори още по-слабо въздействие – дори и в краткосрочен план. След взрива в хотела в Джакарта през юли акциите поевтиняха с 2,7% и още същия ден завършиха сесията със спад от едва 0,6 процента, припомня Ройтерс.
Какви са тогава изводите за инвеститорите и мениджърите по управление на риска?
На първо място, че първоначалното влияние на терористичните атаки върху пазара най-вероятно е преувеличено и ще отшуми през следващите дни. Причината за това може да се открие в същността на човешката природа - специалистите по поведенческа икономика вече изясниха, че хората имат естествената склонност да избягват риска, а в ситуации на несигурност и опасност са предразположени да се поддадат на паниката и стадния инстинкт. За смелите инвеститори поевтиняването на активите при военни атаки е недвусмислена възможност да купуват.
Вторият извод е, че след като първоначалната паника отслабне, инвеститорите започват по-рационално да оценяват икономическите последици на събитието в средносрочен план. Преките икономически последствия, изразяващи се в материални щети и загуба на човешки капитал, са по-малко важни от въпроса дали атаките ще имат верижни последици, които да увеличават цената им.
Като пример за краен сценарий може да се разгледа военна атака, която да доведе до конфликт между разполагащите с ядрени оръжия Индия и Пакистан. Подобна атака би могла да има разрушителни глобални последици, които ще са много по-големи от първоначалните вреди.
Третият извод е, че "микровлиянието" от атаките би могло да е по-сериозно от "макровлиянието". Докато икономиките са гъвкави, то сектори като авиацията, туризма и застраховането са много по-уязвими. 
Диверсифицикацията на бизнеса би могла да намали този риск.
И на последно място трябва да се посочи, че степента, до която атаките оказват дългосрочен пазарен ефект върху икономическите отрасли и страните зависи от това дали агресията може да накара инвеститорите да преразгледат дългосрочната си оценка на риска.