Заплатите от „черната каса” са 25%

Мария Йолова

Делът на недекларираната работа в България (около 25 % за 2007 г.) е сред най-високите в страните от ЕС по данни на Европейската обсерватория за индустриални отношения, Дъблин (ЕОИО). Съизмерими равнища на нерегистрирана работа се наблюдават в Гърция (25-40 %), Унгария (25-35 %), Полша (над 25 %), Румъния (20 %), Словения (17-25 %), се отбелязва в анализ „Динамика на скритата икономика в България по време на криза”, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията.
Същевременно страните с най-ниско равнище на недекларирана работа по официални данни са Швеция (2 %), Холандия (2 %), Великобритания (2 %), Финландия (4,2 %), където нейното разпространение е неколкократно по-малко в сравнение с Централна и Южна Европа. Трябва да се има предвид и това, че отчитаните пред ЕК данни за недекларираната работа по правило са по-ниски от реалното й равнище, регистрирано от независими изследвания.
На въпрос към фирми от изследването  „Според Вас каква част от заетите във Вашия отрасъл работят без договор?”, резултатът е следният:
Трудовите договори „на светло”
Според представителите на бизнес за последните 8 години делът на хората, които работят с официално сключени договори, е нараснал повече от два пъти – от 21,2 % на 44 %. Тази положителна тенденция е трайна и устойчива за целия осемгодишен период. До голяма степен първоначален фактор за това е въведената от 2003 г. задължителна регистрация на трудовите договори. След тази мярка броят на регистрираните трудови договори се доближава до броя на трудовите договори, отчитани по данни на наблюдението на НСИ „Заетост и безработица”. Според представителите на бизнеса икономическата криза в страната не е довела до съществено увеличаване дела на работещите без сключен трудов договор.
Тенденцията „пари на ръка”
Като по-сериозен и влошаващ се проблем в резултат на кризата се очертава сключването на трудови договори, в които е предвидено минимално възнаграждение, върху което се правят осигурителни вноски, но допълнително се изплащат пари „на ръка”. Например класическа схема е изплащането на по-висока заплата от официално отчетената, която обикновено съвпада с приетите минимални осигурителни прагове. Друг начин за укриване на заетост е част от работниците да се отчитат като сезонно наети лица, с които се сключват договори за сезонна заетост или за работа на намален работен ден. Така работодателят прави осигурителни вноски само за периода на наемане, отразен в договора, а лицето продължава да работи и извън официално уговорения срок.

На въпрос:"Според Вас каква част от заетите във Вашия отрасъл работят с договор със скрити клаузи, т.е. получават възнаграждение, по-голямо от записаното в договора?"
До 2007 г. делът на получаващите допълнителни скрити възнаграждения в България се оценява като намаляващ от представителите на бизнеса. През 2009 и 2010 г. делът на стопанските ръководители, според които подобни практики в техния отрасъл не съществуват, намалява, а дяловете на бизнесмените, според които над 25 % от заетите в отрасъла получават недекларирани възнаграждения, се увеличава. В синхрон с тези оценки е фактът, че според изследваните представители на бизнеса почти една четвърт (23 %) от работната заплата се изплаща от черни каси.
Кои отрасли мамят най-често?
В най-голяма степен разходи за работна заплата се укриват в сектора на услугите и във фирмите за търговия на дребно. Делът на укрития доход от работна заплата в строителството е близък до този в услугите, а най-нисък е той в промишлеността. Данни сочат, че работодателите по-често декларират по-ниски от реално изплащаните работни заплати, отколкото наемат работници без трудов договор. Причина за това е и обстоятелството, че контролните органи по-лесно могат да открият и санкционират наемането на лица без договор, отколкото укриването на част от изплащаното възнаграждение. През 2010 г. 11,6 % от населението декларират, че са получили възнаграждение, по-високо от заявеното в договора им с основния работодател(през 2009 този процент е бил 13). В резултат и бизнесът, и работниците печелят от неплащане на осигуровки и данъци, което обаче в дългосрочна перспектива рефлектира отрицателно върху наетите и равнището на изплащаните пенсии.

Данни: Център за изследване на демокрацията