"Заложничка" на БДЖ разказва

EconomyNews.bg отново получи сигнал, свързан с БДЖ и услугата, която българските железници предоставят на гражданите. Този път става дума за пътуване на майка с 13- годишен син. Асоциация „Приятели на железопътния транспорт” ни изпрати историята на Христина Николова, която пътувала с влак в първите дни на януари, но при минусови температури в купето. Историята е допълнена от задействана аварийна спирачка, глоба и няколкочасови закъснения на влаковете. Жената е подала жалба и се е обърнала за съдействие към Асоциацията, която, от своя страна, провежда независимо разследване на случая и е готова да предостави безплатно адвокат на потърпевшата.

Публикуваме без никаква редакторска намеса разказа на Христина Николова. Доверяваме се на асоциацията, че изнесеното в нейното писмо е реално, въпреки че някои от описаните действия са меко казано лишени от здрав смисъл, оставаме отворени да дадем и гледната точка на БДЖ. Снимките също са предоставени от Асоциация „Приятели на железопътния транспорт”.

Здравейте!

Искам да разкажа за нечовешките условия, които са принудени да търпят пътуващите с БДЖ.

За арогантното поведение на служителите им.

За изнудване във влак.

За ужаса да си безпомощен и пред хипотермия.

За това как можеш да се качиш здрав и да слезеш болен от влак.

На 03.01.2017г. закупих за мен и сина ми, който е на 13 г. с ТЕЛК -81 % , ученик , билети за пътуване. Намаление за него не ми направиха, въпреки, че поисках.

Закупих  билети на стойност 80 лв. за  06.01.2017г. , влак 3636, вагон 36, кабина 9, места в спален вагон 91 и 92./ по маршрут Варна -София, през Карлово ,с час на заминаване 22.20 часа./

На 06.01.2017г.  след около  21.50 часа пристигнахме на ж.п. гара –Варна.

На информация попитах, влака ще пътува ли, от където ми казаха , че през Горна Оряховица ще пътува , но този през Карлово – не. След като бях звъняла през деня неколкократно и ми беше давана информация, че всички влакове пътуват по разписание, поисках да ми заменят билетите за пътуващия влак до София. „Неможело, тъй като съм за спален вагон“.Изпратиха ме при ръководител движението.

Господинът, любезно обясни ,че влакът ще пътува, но не се знае кога- „ До полунощ ще тръгне, ще пристигне ли и кога,  божа работа.“

Започнах да търся къде да чакаме, защото явно щеше да е дълго .Спомних си надпис „Топла стая за майки с деца“.Казах си , за там сме. Не беше стая, а коридор и не беше топла, а ледена, както и цялата чакалня на гарата. Никакво отопление не работеше, радиаторите бяха напълно студени. А навън беше -16 градуса.

Зачакахме.В 22 часа гишето „Информация“, затвори.

За да видиш дали някой влак ще тръгне трябва да застанеш пред перона т.е. да излезеш навън, на студено и хлъзгаво и така хиляди пъти, за да не  го изпуснеш все пак.

Тоалетната беше заключена. Ти не си човек и нямаш нужди, при това часове наред.

Някой, каза, че са изписали на всички коловози, „отменен“.Излязохме навън. Вече имаше тълпа пред стаята на ръководител движението.

Една дама излязла да пуши, с усмивка и недоумение питаше „какъв бил проблема „.

Мъж и обясняваше, че трябва да ни дават информация какво се случва, защото неможе непрекъснато да ходим до перона. Отговора „Незнаем дали ще пътуват влаковете. Има проблем.Незнаем кога и дали ще бъде разрешен. Не сме длъжни да ви даваме информация , ще разберете когато ще пътуват. “ Последва спор. Стана ясно, че стрелките били замръзнали. От стая за служители на БДЖ, излезе мъж по тънка риза/ по късно разбрах , че е машинист/. Развика се,  "Къде сте тръгнали , бе? Бедствено положение е обявено.!".

 Обясних му, че само влакове се движат до София, всички „гоним“ полети искаме да знаем кога се очаква тръгване На което той отговори „Ходете си на Лондон или там от която майна сте. Какво сте дошли тука,  да се разправяте, мен цяла нощ път ме чака.“

Бях изумена,ние плащахме чрез билетите си заплатата на този човек , а той ни гонеше.Затова може би скоро,   нямаше да има заплата.

Информация не се подаваше по високоговорител.

Около полунощ  след два часа закъснение влакът потегли за София.Температурата в спалното купе беше 7 градуса, в спален вагон, ПЪРВА КЛАСА.

След 2 часово стоене на студа на гарата  и още поне 25 мин в купето, ме втресе. Сина ми видя одеяла поставени най- горе в купето и реши да ги вземе, за да се завием. За да стигне до тях премести металната стълба. Както казах по- горе, той е с увреждане и борави само с една ръка-  лявата. При връщането на стълбата на  мястото и тя не стигна до земята, а остана във въздуха.Казах му, да я вдигне нагоре и последа я издърпа надолу, за да опре пода и зад шкафчето. При това движение нагоре и надолу, стълбата вероятно се  е закачила за  аварийната спирачката и вероятно я е преместила. Нито той, нито аз сме разбрали, че това вече се е случило. Завихме се с одеялата и зачакахме да се стоплим, защото стояхме с шаловете и шапките, ръкавиците  всички якета както бяхме навън, ръцете и краката ни бяха премръзнали.

Влакът спря.Шафнерът мина няколко пъти през купето като влиза вътре и излиза, както и други служители, които влизаха по всички купета и оставяха отворено. В един момент влязоха повече хора, мериха нещо и казаха „от тука е“. Шафнерът попита дали сме местили стълбата.Отговорих му, че сме я местили. Тогава той ми се развика, защо сме я местили и защо съм вдигнала средното легло, кой ми бил разрешил. Обясних че съм платила цялото купе.Никой не ме е инструктирал какво мога да правя и какво не. В този момент  машинистът на влака/ младият мъж с ризата с когото спорих вече на перона/ каза, че няма какво да се разправяме да вадя  100 лв, да си платя глобата, защото влака няма да тръгне докато не платя. В следващия момент видях, че пипат аварийната спирачка и разбрах  от шафнера, че затова искат да ни глобят. Обясних няколко пъти, на няколко човека, в това число на шафнера, на контрольора и машиниста , че не сме натискали аварийната спирачка, че вероятно това е станало със стълбата и то неволно.Обясних, че бързаме за  полет, както и всички във влака,  неизвестно е кога ще пристигнем и не е нужно да задържат влака.

Машиниста застана на вратата и каза цитирам го:"Влакът няма да тръгне докато не платите 100 лв. Сега връщам влака обратно, ще пишем един час обяснения и ще видите какво ще стане!" Което аз разбрах,като заплаха че пътниците ще ме „нападнат“ като причината за ново забавяне.

Почувствах се ужасно неудобно, ИЗВИНИХ  СЕ НЯКОЛКО ПЪТИ, ЧЕ НЕ СМЕ РАЗБРАЛИ КАКВО Е СТАНАЛО, защото нищо не се промени преди и след местене на стълбата. По нищо не разбрахме , че сме задействали нещо, нито светеше, свиреше или алармираше.  Този влак беше единствения възможен транспорт  от Варна до  София заради бедственото положение и затворените пътища,  закъснявахме  часове,  не беше ясно кога ще стигнем, беше адски студено, а машината беше спряла и отново нямаше топлина. Избора, да си браня правата и да държа целия влак заради 100 лв. или да платЯ?

Ами ако нямах 100 лв.?Един час още закъснение?!?. Машиниста стоеше и чакаше да платя!

 Според Вас това не е ли изнудване?

 Не исках да платя, защото не сме задействали спирачката умишлено, за което се предвижда глобата.Напълно случайно, неволно при движение  на стълбата се е задействала, без дори да може човек да предположи, че това може да се случи. 

Извадих парите и ги поставих на леглото. Когато  ги взеха, след 5 мин влакът тръгна. 

Снимала съм простъргването на аварийната спирачка от стълбата. 

Шафнера каза, че се чувал шум, когато се задейства спирачката и трябвало да му кажа. Попитах го,  той като е влизал няколко пъти, чул ли е нещо.Защото ако се чуваше, веднага щеше да го чуе, а не 5 пъти да минават различни хора.Попитах, защо аварийната спирачка не е обезопасена така, че да не може при движение на стълбата да се задейства, а той ми каза че била червена, което било достатъчно.

За взетата ми сума от 100 лв., ми беше издаден влаков билет с № 721425 ,  на който никъде не пише какво нарушение съм извършила , нито че това е глоба, нито как може да се обжалва.

Категорично заявявам, че чрез принуда  и заплаха от машиниста на  влака, че няма да потеглим,  бях принудена да платя 100 лв., за нарушение, което не е извършено умишлено.

След около 20 мин влакът отново спря и чакахме часове някакъв влак да мине, за да продължим пътя си. Служителите, са знаели, че ще чакаме дълго време, но въпреки това ме накараха да се чувствам виновна  и причина на допълнително забавяне, като с това ме изнудиха да платя глобата.

Тоалетната беше запушена. Топлина нямаше, машината била спряна. Ток в купето- да, но не и в контакта за зареждане.

Отново студ, може би час. Шафнера си беше легнал да спи.Будих го два пъти.Да пуснат топлина.Развика ми се, че само аз съм се оплаквала и само на мен ми било студено. Да слизам, щял да върне парите за билетите.

Лъхаше на алкохол още от качването.Казах му,че сигурно ако и аз бях пийнала и на мен щеше да ми е топло и да ми се спи.

Топъл чай- не . Дори вода нямаше.Питаха, защо, отговора „да не замръзне“.

Пристигането беше около 12.20 ч в София, при обявен час 07.20 часа.

Изпратих сина ми до летището и трябваше да се върна.

На 07.01.2017 г.,  си закупих билет 22,50 ч., София - Варна, през  Горна Оряховица,  ВТОРА класа. Защо първа и защо втора, никой не обяснява. Казват ти цената, плащаш.

 За билетите касов бон не се издава.Само билет, това е !

 Те отчитат ли се изобщо на НАП, колко билета са продали, защото без касов бон ми се струва, че няма отчетност?!?

Този път със закъснение  близо 3 часа. Чакалнята сравнително топла, информация тече постоянно по високоговорител.

Канят ни да се качваме.Напълно умишлено от страна на  служителите на БДЖ, влизам при -2 градуса в спалния вагон.Абсурдно!!!  От първа гара, ужасяващ студ, напитката ми стана на ледчета. Документирала съм със снимков материал температурата.

Колко ли време може да издържи човек на този студ?

Шафнера на показаната температура, каза „знам колко е студено“.

Моля  се да не заспя, за да не замръзна.

Влакът спира, осветление няма, топлина също.Така и топло не е задухало от парното.

Час престой на Чирпан и пред хипотермия. Ток няма, нито по контактите.Звъня на 112, че ще замръзнем с последните проценти от батерията на телефона. Шафнера обяснява, че ходил пеш до машиниста, машината била повредена, чака се друга, кога , неизвестно.

Заложник на БДЖ по принуда. Студено, тъмно, ужасно.Избор никакъв.

Тоалетна  през ЕДИН ВАГОН.

Купето не се заключва.Сама съм. На риск, отиваш до тоалет, може да ти няма багажа когато се върнеш.Вода няма, още по –малко чай за пътниците.Затова пък студ има до премръзване.

Пристигаме във Варна около 12.30 часа.

Вследствие на пътуването съм болна. Седем дни антибиотично лечение, пет дни болничен.А за 4 г. ми дете трябваше да се грижат родителите ми, защото аз бях на легло. Преди пътуването бях здрава, с години не съм ходила при личния лекар и за себе си болничен не  помня да съм ползвала.

Нечовешки условия! Никакъв контрол върху железопътния транспорт.Трябва да бъдат затворени докато не предлагат нормален пътнически превоз.

В писмено становище до Нова БДЖ уверяват, че ще върнат на Христина парите от глобата и билетите и че след проверка, ще накажат арогантните служители. Студът и закъсненията на влаковете обясняват с бедствената ситуация в снежните дни.