Загубеното десетилетие на България?

Непосредствената заплаха от фалити може да е преминала, но кризата далеч не е свършила за еврозоната, според последния тримесечен доклад на Ernst & Young. Докладът ревизира своята прогноза за икономическия ръст на региона надолу, до 0.8% през тази година и 1.3% за 2011. Нещо повече, ако страните от еврозоната не се заемат сериозно със структурните реформи, които са причината за сериозните предизвикателства пред нея, значително се увеличават рисковете да се реализира „загубено десетилетие”, като в Япония през 90-те години на миналия век , а това важи най-вече за страните от Югоизточна Европа.
Marie Diron, главен икономически съветник на изданието „Прогнозата на Ernst & Young за еврозоната” казва, “Отзвуците от дълговата криза на правителствата ще означават, че икономическият растеж в еврозоната ще остане с 1-2.5% по-нисък от този в САЩ през следващите пет години. Отражението й върху заетостта е също толкова негативно. Докато очакванията за американската икономика през периода 2010-14 са тя да създаде повече от 10 милиона нови работни места, нивата на заетостта в еврозоната ще се променят съвсем малко спрямо сега”.
Mark Otty, управляващ партньор на Ernst & Young за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка, спроделя: “Кризата на държавните дългове вече засегна сериозно и без това крехката икономика на еврозоната. Бизнесът в цяла Европа е отправил поглед към  правителствата и към пан-европейските институции, защото очаква стабилни лидери и координация на политиките.  Замазването и отлагането просто не са приемливи, ако Европа иска да остане дългосрочен участник на световната икономическа сцена”.

Загубено десетилетие за южна Европа?

Имайки предвид още по-драстичните планове за намаляване на дефицитите в Гърция, Испания и Португалия, които бяха допълнително обявени през май, „Европа на двете скорости”, както я нарече предишната ни прогноза от април, сега става още по-видима.  Докато ръстът на БВП в основните страни от еврозоната в северна Европа (Германия, Франция, Холандия и Белгия) се очаква да е в рамките на средно  1.7% годишно за 2010-12, в южна Европа за същия период докладът прогнозира отрицателен ръст от -0.1%.
Резултатът е, че БВП на човек в Гърция ще падне от 89% от средния за еврозоната за  2007 до 83% през 2012. В Испания спадът му ще бъде от 93% от средния за еврозоната, до 88% - сравнителното ниво, което беше постигнато през 1998.
Diron отбелязва:  “Южните страни се изправят не само пред перспективата за една или две слаби години, но пред реалността за продължителен период на много нисък, и дори негативен ръст. Въпреки че Ирландия, която често се споменава заедно със средиземноморските страни, ще демонстрира положително развитие през 2011 г.,  Гърция, Испания и Португалия не се очаква да върнат пред-кризисните си нива на икономическа дейност чак до 2014 г.”

Подчертаваме разликата със Севера

Прогнозата предлага едно сравнително по-оптимистично мнение за Северна Европа, и то главно поради следните две причини. Първо, страни като Германия и Холандия имат наистина високо конкурентоспособни икономики, които след години на възходящ  ръст в производителността на труда и нормално увеличение на заплатите, са в добра позиция да се възползват от предимствата на едно стабилно глобално възстановяване.
Второ, независимо че е значителна, финансовата корекция, която е необходима на Севера, е в рамките на нормалното, и правителствата могат да продължат своите мерки по намаляване на дефицита, без да затормозят значително икономическия растеж.

Еврото продължава да отслабва и лихвите са в застой до 2011

Според очакванията в доклада, еврото ще падне до 1.05 долара в края на тази година, преди да обърне тренда с признаците на растеж в еврозоната. Ефективно, срещу кошницата от валути, отразяващи търговската структура на еврозоната, това означава, че еврото ще се обезцени с около 20% от своя връх в началото на годината.
Diron обяснява: “Продължаващите опасения за фискалната стабилност на някои от страните в еврозоната, както и нежеланието им да обърнат внимание на предизвикалите ги проблеми, се отразяват много тежко върху еврото. Общата валута сега е под 1.20 долара – а това е най-ниската й стойност от ранната 2006 г. и почти 20% по-ниско от стойността в началото на 2010.” Като се вземат предвид прогнозите за слаб икономически ръст и отсъствието на инфлационен натиск, докладът на Ernst & Young изказва мнение, че ЕЦБ ще задържи същите лихвени нива както сега до средата на 2011.
Без бързо възстановяване при бизнес инвестициите
Възстановяването няма да е резултат на бизнес инвестиции. През 2010 г. докладът прогнозира по-нататъшно намаляване на частните инвестиции с 2.8%, след вече резкия им спад с 14% през миналата година. От 2011 г. нататък, прогнозата очертава скромен растеж на бизнес инвестициите, но дори и през 2014 г. не очаква достигане на пред-кризисните стойности.

Негативни очаквания за безработицата и покупателната способност

Несигурността от икономическата ситуация ще демотивира компаниите при наемането на нови работници. Няма да се забележи намаляване нивата на безработица в еврозоната до 2012 година, и дори с малкото подобрение до 9.4% през 2014 г. това ще бъде с 2% по-лошо от 2007. Броят на безработните ще продължава да расте, като върховите стойности вероятно ще са около 16.8 милиона души през първата половина на следващата година, докато сега те са под 16 милиона души.
Заедно с орязването на множество социални придобивки и/или данъчно-насърчителни мерки в много от страните, комбинацията от фактори предполага мъчително-бавен ръст на приходите. В резултат, частното потребление се очаква да бъде предимно „плоско” през тази година, на нивата на кризата от 2009 г. Дори през 2011 г. ръстът на потреблението по-скоро се очаква да е под 1%, съвсем бавно растейки до 1,8%.

Какво следва?

Според прогнозата на Ernst & Young, еврозоната се нуждае от колосални реформи, с помощта на които да преодолее съществуващите огромни дисбаланси и структурни слабости.  Нещо повече, настоящата криза на правителствените дългове разкри фундаментални пропуски в институциите от еврозоната, за „поправянето” на които е необходима координация на политиките за постигане на по-устойчив паричен съюз.
В заключение Diron казва:  “Възстановяването на устойчивото състояние на публичните финанси е очевидна необходимост, но текущият тренд за много бързо намаляване на дефицитите, дори в страни които нямат проблеми да финансират тези дефицити и да рефинансират своя дълг, рискува да стане контра-продуктивен. По-точно, страните които могат да си позволят да намаляват плавно своя дефицит, трябва да го направят постепенно, за да помогнат на растежа в еврозоната като цяло, и особено на южната й част”.

България

Независимо от структурните реформи в миналото, установяването на валутен борд и добра финансова политика, която осигури здравословен икономически ръст в годините преди глобалната икономическа криза в края на 2008 г., България отбеляза  5% спад на БВП за 2009 г. и допълнителен спад от 4% на годишна база през първото тримесечие на 2010. Частното потребление остава много слабо, като намалява с 6.8% на годишна база през първо тримесечие на 2010 г., безработицата нараства до 10% и доверието на потребителите спада. И независимо от признаците на леко подобрение в бизнес настроенията, инвестициите през първото тримесечие са с 15.8% надолу в сравнение с предишната година.
Като се вземе предвид слабият старт тази година, БВП през 2010 г. се очаква да продължи да намалява с около 1%, като домакинствата и фирмите остават нащрек, докато не стане ясно дали рецесията е свършила. За 2011, ние предвиждаме скромен ръст от 3.6% преди да се реализира по-силен икономически растеж от около 6% през 2012 г.. Но съществува увеличен риск от факта, че по-строгата фискална политика – която ще последва поради факта, че бюджетният дефицит през 2010 г. приближава  5% от БВП в сравнение с първоначално заложената цел от 0.7% – ще подтиска ръста под тези прогнози, особено като се вземат предвид проблемите в другите части на Европа. Въпреки че ниският дълг на България и валутният борд й дават сравнителна  защита срещу разширяването на кризата от южна Европа, слабата европейска икономика (която поема 60% от експорта на страната) ще оказва влияние върху перспективите й за растеж през следващите няколко години. Независимо че много българи работят в Гърция, Италия и Испания, трудовите възнаграждения (равни на 3.3% от БВП) паднаха с 12% през 2009 г., и се очакват да останат ниски.
Правителството все още се надява, че левът – фиксиран в момента към еврото, ще се присъедини към ERM-II през 2011г., а влизането в еврозоната е поставено като цел за 2012 г. Но като се има предвид текущата дългова криза в Европейския съюз и възможните последствия за бъдещите нови членове (особено за онези, които са демонстрирали проблеми, близки до гръцките, при докладването на точни финансови показатели), по-реалистична дата за окончателното присъединяване към еврото е 2014 г.