EUR 1.9558
USD 1.8323
CHF 2.0113
GBP 2.2729
CNY 2.5284
you tube
mobile version

За и против ВЕИ

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

За и против ВЕИ

mail11:00 | 05.12.2011прегледи 817 коментарикоментари 0


Международната компания "AES Geo Energy" планира да построи втори ветроенергиен парк край Каварна. Това съобщи управителят на българо-германското дружество Гео Пауър Томас Функе пред БТА. Компанията проектира парк край Силистра, има намерение да получава електричество от силата на вятъра и в Турция. Преди година и половина AES Geo Energy - съвместно дружество между американската енергийна компания AES и българо-германското Гео Пауър ООД, завърши най-големия в Югоизточна Европа ветроенергиен парк "Свети Никола" с инсталирана мощност 156 мегавата, припомни Томас Функе. Той посочи, че паркът все още не работи с пълен капацитет, а с 80% от планираната мощност заради проблеми в присъединяването на произведената електрическа енергия. Управителят на Гео Пауър обясни, че в момента на пуска Националната енергийна компания не била готова да приеме произведената от силата на вятъра енергия. Това според него може да стане след завършването на две подстанции - в каварненското село Видно и край град Добрич. За да ускори работата по реализирането на проекта, Гео Пауър ООД участва в закупуването на земята за съоръженията и в строителството на новия електропровод. Когато се уверим, че НЕК е в състояние да присъедини към националната енергопреносна мрежа цялата произвеждана от нас електроенергия, в рамките на година - година и половина, ние ще сме готови да построим новия парк, каза Томас Функе. Той отбеляза, че за година и половина, откакто е пуснат в експлоатация, специалистите от ветроенергийния парк край Каварна са натрупали ценна информация за "поведението" на енергопреносната мрежа в различен режим на работа на ветрогенераторите. Наблюденията им са систематизирани и ще им послужат, когато централата достигне проектната си мощност. Паркът "Свети Никола" се обслужва от 6-7 души плюс 18-20 техници - представители на фирмата производител на турбините. Към персонала е назначен и биолог, който наблюдава и се грижи за безопасността на птиците. В близост до площадките на ветрогенераторите, които са разположени върху площ от 60 квадратни километра, се намира Виа Понтика - един от главни маршрути на миграция на птиците от Европа към Африка. Този маршрут следват много видове грабливи, водолюбиви и пойни птици, както и изключително редките видове царски орел, египетски и белоглав лешояд. Ако към територията на парка се доближи ято птици, се задейства радар, който след 7-8 завъртания спира движението на витлата на един или няколко генератора, обясни управителят на Гео Пауър. Възстановяването на предишната им скорост отнема около пет минути. Според него флората и фауната се приспособяват към промените, наложени от работата на парка. По време на прелет птиците се нагаждали към височината на турбините с височина 150 метра и заобикаляли препятствията. Ятата навлизали в обсега на ветрогенераторите само при намалена видимост, но тогава се задействали радарите и спирали витлата. Изключение правели младите хищни птици, които се заигравали с движещите се лопати и се случвало да бъдат ударени. Германският специалист се позова на официално проучване за опазване на птиците на американския континент, което сочи, че броят на птиците, убити от вятърни турбини, е едва 0,03% от броя птици, убити от домашни котки. Според статистиката, ако една котка през живота си унищожава от 5 до 100 птици, то една вятърна турбина става причина да загинат от нула до две птици. Живеещите край ветрогенераторни паркове е
възможно да имат проблеми с шума и сенките, които хвърлят кулите и перките при изгрева и залеза на слънцето, отбеляза Томас Функе. Звукът според него не е силен, но постоянните му пулсации дразнят и не са за подценяване. Затова е въведено изискване турбините да са отдалечени от 500 до 800 метра от населени места. А сенките с дължина от 128 до 135 метра се избягват, когато помежду им се оставя по-голямо разстояние. Тези изисквания са спазени при изграждането на парка край Каварна. Управителят на Гео Пауър каза, че работи в областта на вятърните проекти от 1998 г. В България идва през 2003 г., когато в страната още няма законодателство за възобновяемите енергийни източници. През 2006 година към Гео Пауър се присъединява американската енергийна компания AES и се учредява AES Geo Energy. Томас Функе преживява зората на вятърната енергетика у нас, която някои сравняват със златната треска в средата на 19 век в САЩ. След приемането ни в Европейския съюз пред България е поставено изискването да приеме програма за устойчиво дългосрочно развитие на вятърната електроенергия за осигуряване на 16% от енергията от ВЕИ до 2020 г. Ако не изгради собствени ВЕИ електроцентрали, България ще трябва да закупи процентите, които не й достигат от други страни. Производството на екологично чиста енергия и конкретно добивът на енергия от вятър е нова за страната дейност. Все още липсва достатъчно опит и добра нормативна база. Според Томас Функе новият закон за енергията от възобновяеми източници, приет през април т.г., се приема противоречиво от инвеститорите в България. Това му давало повод да смята, че те вече нямат афинитет към възобновяемата енергия. Той смята, че след закриването на ядрените реактори в АЕЦ "Козлодуй" България рано или късно ще се възползва от правото да изгради нов блок в атомната ни централа или ще пристъпи към строежа на АЕЦ "Белене". Тези ядрените мощности ще бъдат достатъчни и няма да е необходимо да се инвестира в алтернативни източници, посочи той. Оскъпяване на електроенергията у нас ще настъпи, ако към микса от ВЕИ се включат фотоволтаиците и биогаза, смята немският инвеститор. Това обаче не се отнасяло до вятърната енергия, защото в момента тя е само с 0,5 евроцента по-скъпа от енергията, получавана от въглища. Според него цената на електроенергията до крайния потребител сега е изгодна за гражданите и е по-ниска от електроенергията в Европа. По думите му в момента едно домакинство в България плаща 9-10 евроцента за 1 киловат, докато в Централна Европа едно домакинство плаща 18-20 евроцента. В този случай НЕК печели много малко и затова няма средства за рефинансиране в инфраструктура за присъединяването на зелената електроенергия, коментира Томас Функе.
 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg