ЕС: 130 млн.евро за наука

Страните от Европейския съюз са отпуснали около 130 200 милиона евро от бюджетите си (около 0,7 на сто от БВП) за научноизследователска и развойна дейност (GBARD) през 2025 г, сочат данни на Евростат. Това показва увеличение с 2,4 на сто спрямо 2024 г. (127 144 милиона евро) и увеличение с 60,5 на то спрямо 2015 г. (81 138 милиона евро).

В България правителствените разходи за научноизследователска и развойна дейност са нараснали близо 6 пъти от 15,3 евро на човек през 2015 г. до 92,3 евро на глава от населението през 2025 г., по който показател страната ни се нарежда на първо място в ЕС.

Бюджетните средства за научноизследователска и развойна дейност в ЕС са били 288,9 евро на глава от населението през 2025 г., което е увеличение с 57,7 на сто в сравнение с 2015 г. (183,2 евро на жител).

В Люксембург (917,2 евро на глава от населението) са отделени най-много бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност на човек сред страните от ЕС. Следват Дания (627,1 евро) и Германия (553,5 евро). Най-ниски са разходите в Румъния (18,8 евро), Унгария (57,4 евро) и Малта (73,7 евро). В България са разходвани 92,30 евро на човек от населението и страната ни заема една позиция над Малта. 

В сравнение с 2015 г. Румъния (-9,6 на сто) е единствената страна от ЕС, при която има намаление на бюджетните средства за научноизследователска и развойна дейност (GBARD) в евро на глава от населението - от 20,8 евро през 2015 г. до 18,8 евро през 2025 г.

Останалите страни от ЕС са отчели увеличения в диапазона между 14,7 на сто в Швеция (от 363,4 евро на глава от населението през 2015 г. до 416,7 евро през 2025 г.) и 495,5 на сто в България (от 15,5 евро до 92,3 евро).

По отношение на разпределението по социално-икономически цели 37,3 на сто от държавните бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност в ЕС са били насочени към общото развитие на знанието. Те са финансирани основно чрез публична блокова субсидия, известна като общи университетски фондове (GUF), използвана от държавните висши учебни заведения за подпомагане на дейността им.

Други 18,4 на сто от средствата са били предназначени за общото развитие на знанието, като финансирането е било от източници извън общите университетски фондове, 9,5 на сто – за промишлено производство и технологии, 6,7 на сто – за здравеопазване, а 5,8 на сто – за отбрана.

Свързани новини