Енергийният модел „Единствен купувач”

Първоначалната форма на функциониране на електроенергийния пазар в България е установена на базата на бизнесмодела "Единствен купувач". В съответствие с процеса на либерализация, вътрешният електроенергиен пазар бе изграден върху модела на двустранни договори с балансиращ пазар. Сега съществуват два паралелно опериращи сегмента на електроенергийния пазар – регулиран и свободен. С времето, делът на свобовния пазар се увеличава. Това коментира Валентин Николов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма на Виенските икономически разговори в София, посветени на либерализацията на регионалните пазари.
Ефективното функциониране на вътрешния енергиен пазар е една от ключовите предпоставки за гарантиране сигурността на енергийните доставки в Европа, допълни той. Либерализацията на енергийните пазари в България следва напълно изискванията на законодателството на ЕС.
От 1 юли 2007 г. българският пазар на електрическа енергия е напълно либерализиран и всеки потребител има законово право на избор на доставчик и на свободен и равнопоставен достъп до мрежата за пренос на електрическа енергия до мястото на потребление. Пазарният модел в момента е основан на регулиран достъп на трета страна до мрежата, при който сделките се осъществяват чрез директни двустранни договори между производители или търговци и потребители. В този случай недостигащите количества се купуват, а излишъците по двустранни договори се продават на балансиращия пазар.
България изпълнява стриктно своите ангажименти за либерализация на газовия пазар съгласно европейското законодателство. Въведени са изискванията за свободна конкуренция между участниците на енергийните пазари. Създадената нормативна база за уреждане на взаимоотношенията между потребителите, предприятията за добив на природен газ и газопреносните или газоразпределителните предприятия има за цел защита интересите на договарящите страни, оптимално управление на мрежите и регулиран достъп до газохронилището "Чирен”, припомни Николов. С проекта за изменение на Закона за енергетиката ще бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Третия либерализационен пакет на Европейската комисия.
Развитието и разширяването на битовата газификация в страната е приоритет по отношение на вътрешния пазар. Целта е до 2020 г. 30% от домакинствата в България да имат достъп до газоразпределителни мрежи. Газификацията на нови общини и региони влияе пряко и е условие за създаване на конкурентен либерализиран национален газов пазар с включване на нови доставчици, потребители и собственици на газопроводи. В условията на либерализиран газов пазар, изградените газопроводи могат да бъдат използвани за доставка на газ от конкуриращи се източници и така те допринасят за диверсифициране на енергийните доставки.