Енергийна ефективност - мисията невъзможна?

Разходите за увеличеното потребление на енергия, изчерпването на запасите от изкопаеми горива и ефектът от човешките дейности върху глобалното изменение на климата са движещите фактори в най-новите политики в областта на енергийната ефективност.

От 2000 г. ЕС, посредством фондовете на своята политика на сближаване, е отпуснал близо 5 млрд. евро за съфинансиране на мерки за енергийна ефективност в държавите членки. Европейската комисия и държавите членки отговарят съвместно за доброто финансово управление на тези фондове. Европейската Сметна палата провери дали инвестициите на политиката на сближаване в енергийна ефективност са били разходно-ефективни.
Палатата установи, че проектите, избрани за финансиране от органите на държавите членки, не включват разумни цели по отношение на рентабилността, т.е. разход за единица спестена енергия. Техните цели са били спестяване на енергия и подобряване на удобството, но не са били избрани за финансиране въз основа на потенциала им да генерират финансови ползи чрез икономии на енергия, а по-скоро сградите обикновено са се считали за "готови" за финансиране, ако са се нуждаели от ремонтиране и ако документацията им е съответствала на изискванията.
"При нито един от проверените проекти не е направена оценка на нуждите или най-малкото анализ на потенциала за икономии на енергия спрямо направените инвестиции," каза Харалд Вогербауер, членът на ЕСП, който отговаря за доклада. "Като цяло държавите членки са използвали средствата, за да ремонтират обществени сгради, а енергийната ефективност е била в най-добрия случай, от второстепенно значение."
Средният предвиден период на възвращаемост на инвестициите е около 50 години, а в някои случаи и до 150 години. Това означава, че тези средства не са били използвани разумно, защото жизненият цикъл на обновените компоненти и дори на самите сгради е по-малък и те до голяма степен могат да се считат за загуба от гледна точка на енергийната ефективност./ Източник: европейска Сметна палата, БТА.