Електрификацията може да спести 250 млрд. евро

Електрификацията може да спести 250 млрд.

евро на Европа годишно

- Според последния доклад на Schneider Electric ЕС харчи над 380 млрд. евро
годишно за енергиен внос, като близо 60% от енергийните му нужди се покриват
от външни източници.
- Ускорената електрификация и инициативите за децентрализирано производство
на енергия (prosumer) могат да създадат до 1 млн. нови работни места в
местните икономики.
-Потенциалът на покривните соларни системи в ЕС се оценява на над 1000 GW –
десет пъти повече от настоящия инсталиран капацитет.

 Schneider Electric, лидер в дигиталната трансформация
на енергийното управление и автоматизацията, представя нов доклад, който подчертава
ключовата роля на електрификацията за бъдещето на Европа.

В момента степента на
електрификация на Стария континент е едва 21%, стойност, която не се е променила през
последното десетилетие, и с 10% по-ниска спрямо Китай, където процесът се развива
динамично.

В същото време разходите за битова електроенергия в ЕС са средно 0,27 евро/kWh,
докато в САЩ те възлизат на 0,15 евро, а в Китай – 0,08 евро. Това означава, че ежедневните
енергийни разходи на един гражданин в ЕС са три пъти по-високи в сравнение с тези в Китай.

Докладът „Енергийна сигурност и конкурентоспособност на Европа – ускоряване на
електрификацията“ показва, че до 2040 г. чрез ускорена електрификация континентът може да
спести до 250 млрд. евро годишно.

Енергийният триъгълник – балансът между достъпност,
сигурност и устойчивост – остава предизвикателство, като високата зависимост от изкопаеми
горива поддържа разходите високи и отдалечава Европа от целите за декарбонизация. Въпреки
това, емисиите в ЕС вече са намалели с 37% спрямо нивата от 1990 г.

Проучването отбелязва, че темповете на електрификация в отделните държави от ЕС варират
значително поради различия в инфраструктурата, политиките, пазарната зрялост и
потребителското възприемане.

Докато северноевропейските страни напредват значително в
електрификацията на транспорта и сградите, други тепърва започват да насочват своите усилия
в тази насока.

Южна Европа показва по-високи нива на електрификация в сградния сектор, а
Западна и Централна Европа – нарастващи инвестиции в промишлената електрификация и в
инициативи за децентрализирано производство.

Така например в България нивото на
електрификация в сградния сектор е 52%, което е едно от най-високите в региона, докато в
промишлеността делът на електрификацията достига 32%. За да остане конкурентоспособна на
глобалната сцена, Европа трябва спешно да ускори прехода си към по-електрифицирано
бъдеще.

Докладът очертава няколко ключови подхода, които трябва да бъдат приложени. На първо
място, политиците трябва да работят за намаляването на ценовата разлика между
електроенергията и природния газ чрез постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми
горива, както и за промяна на данъчната политика в енергийния сектор с цел насърчаване
използването на чиста енергия.

Ускоряването на инвестиционния поток е не по-малко важно. Необходимо е да се опрости
достъпът до инвестиции, да се предоставят целеви стимули, особено за малките и средните
предприятия, и да се насочат приходите от системите за търговия с емисии и иновационните
фондове към проекти за електрификация.

Докладът също така подчертава значението на създаването на стабилни местни пазари, което
включва въвеждане на задължителна електрификация при новите сгради и индустриални
процеси, подкрепа за бързото внедряване на термопомпи и електрически превозни средства

както и насърчаване на инициативите за децентрализирано производство и потребление на
енергия.

Накрая, насърчаването на местното развитие чрез устойчиви обществени поръчки, ускорена
стандартизация и приоритизиране на подкрепата за европейските иновации и производство ще
гарантира, че икономическите и социалните ползи от електрификацията ще станат факт в цяла
Европа.

Лоран Батай, изпълнителен вицепрезидент в Schneider Electric за Европа, коментира
доклада, като заяви: „Това значимо изследване представлява една от най-цялостните оценки
досега на потенциала за електрификация в Европа и на необходимите политически
действия за неговото реализиране.

То ясно показва, че електрификацията е от съществено
значение не само за постигане на климатичните ни цели, но и за стимулиране на
икономическия растеж, енергийната независимост и промишлената конкурентоспособност.
Европа трябва спешно да преодолее застоя в електрификацията.

Технологиите вече са налице, готови за внедряване. Сега е ред политиките да създадат стимулите, а бизнесът
да задвижи процеса, за да отключим икономическите и екологичните ползи, от които имаме
нужда още днес.“