ЕК спира разследвания в България + 4 страни

Европейската комисия засега спира да разследва
корпоративните данъчните практики на пет страни членки:
България, Хърватия, Гърция, Латвия и Словения, информира ДПА.
От други 15 държави, сред които Германия, Франция и Италия,
бе поискано да представят подробности за данъчните
облекчения, предоставяни на отделни компании. Мярката е част от
разследване на корпоративните данъчни режими в страните от ЕС.
Правителствата по света се опитват да затегнат контрола
върху избягване на корпоративните данъци. Темата доби
популярност, когато миналата година в ЕС се появиха подозрения,
че Люксембург е помогнал да стотици мултинационални компании да
избегнат данъци за милиарди евро.
ЕК вече разследва официално данъчните схеми, създадени за
Епъл (Apple) в Ирландия, Старбъкс (Starbucks) в Холандия, Амазон
(Amazon) и финансовото подразделение на Фиат (Fiat) в
Люксембург.
През декември разследването бе разширено, като Брюксел
поиска от всички 28 страни членки списъци с компаниите, към
които данъчните власти са имали специално отношение между 2010 и
2013 година, припомня ДПА.
Въз основа на тази информация сега Еврокомисията иска данни
за данъчните облекчения на общо близо 180 компании.
Еврокомисията е засилила натиска върху Полша и Естония да
осигурят цялата информация, изискана през декември.
Естония и Полша имат едномесечен срок да предоставят
забавена информация за данъчните си практики или ще бъдат
изправени пред съда, предаде Асошиейтед прес.
От всички останали - с изключение на България, Хърватия,
Гърция, Латвия и Словения - е поискано да представят още
подробности за схемите на корпоративно облагане, т.е. те
продължават да са обект на разследване, допълва ДПА.
При изготвянето на данъчни постановления властите в
отделните страни имат свобода на действие. Комисията се
притеснява, че някои страни членки използват този инструмент, за
да облекчат данъчното бреме на отделни корпорации, като им
позволяват да платят по-ниски данъци. По този начин те им дават
конкурентно предимство. Ако това се прави избирателно (например,
в полза на мултинационални компании, но не и на местни фирми),
тази практика може да бъде определена като държавна помощ, а тя
е забранена.