АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


С въвеждането на еврото отпадат разходите за превалутиране между лев и евро, отчетността се опростява, а обслужването на чуждестранни клиенти става по-лесно за търговците с физически обекти и онлайн магазини. Опитът на myPOS показва, че добрата подготовка, ясната комуникация и автоматизираните решения правят прехода по-гладък за търговците .


Един от основните въпроси след приемането на еврото за данъчно задължените лица е свързан с подаването на данъчните и осигурителните декларации. За отчетния период 2025 г., които ще се подават през 2026 г., те ще бъдат изготвени в лева.


Трите конкретни сектора, които са под регулацията на КФН, а именно пенсионноосигурителните дружества, застрахователните дружества и всички субекти, участващи в застрахователната дейност у нас, както и капиталовия пазар, включително инвестиции, инвестиционни дружества, емитенти, публични дружества, различни фондове в цялата система.


„Еврото е важна крачка, но не е универсално решение“, казва Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst*. „Успешни ще бъдат компаниите, които гледат отвъд ежедневните трудности и повишават ефективността си в работата с чуждестранни пазари. Еврото ще улесни част от процесите, но бизнесът ще трябва да се справя и с други фактори, които пряко засягат международната му дейност.“


Влизането в еврозоната ще даде тласък на конкурентоспособността и ще отвори достъп до по-изгодно финансиране. Българският бизнес ще спести значителни разходи за валутна конверсия, ще намали риска при международни сделки, ще има достъп до по-евтино финансиране и ще оперира в по-прозрачна и предвидима икономическа среда.


Насоките са разработени от експертна работна група "Нефинансов сектор" към Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната и са изготвени в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.


Най-често посочваните тревоги са свързани с възможност за по-високи лихви и такси (45.7%), неясноти около преизчисляването на оставащите вноски (42%), както и липса на достатъчно достъпна информация (18.5%).


Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след (а вече – и преди) въвеждането на еврото.


Промените в закона бяха приети от Народното събрание окончателно на 30 юли. С тях се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на страната ни, определят се ключови за преминаването към единната европейска валута правила, въвеждат се преходни периоди, които ще позволят на гражданите да се адаптират към новата валута.


Анализът съпоставя очакванията за България с опита от Словения и Хърватия. В Словения през 2007 г. въвеждането на еврото води до повишение на цените с около 0,3 процентни пункта – основно поради закръгляване - без траен инфлационен ефект въпреки финансовата криза.