Европа търси нови газови трасета

Страните-членки на ЕС, които трябваше да участват в руския проект "Южен поток", търсят други начини, за да гарантират енергийната си сигурност.

Това е основният извод от срещата на техните енергийни министри със заместник-председателя на Еврокомисията Марош Шевчович. Срещата бе посветена на интерконекторните връзки, така че страните от ЕС да имат достатъчно газ, ако спрат руските доставки в Югоизточна Европа. Те говориха и за нови терминали за втечнен газ и за трасетата ТАП и "Ийст-Мед" (Източното Средиземноморие"), които да се конкурират с "Южен поток". Беше разгледано и предложението на България, Гърция и Румъния за изграждането на "вертикален газов коридор".

Страните по проекта все пак натовариха Шевчович със задача да "изясни" дали руският президент Владимир Путин е сериозен, когато миналата седмица обяви в Анкара, че "Южен поток" е мъртъв. Всичките 8 държави от проекта Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния и Словения все още очакват официално потвърждение от руската страна за отказа от "Южен поток".

В Евросъюза, включително известни германски експерти по Русия, смятат, че Путин блъфира, за да накара 8-те страни да окажат натиск върху Шевчович и да се разхлаби европейския антимонополен режим.

На свой ред Еврокомисията смята, че Путин е погребал проекта, защото не може да си позволи неговото реализиране, а и защото украинската криза е постигнала основната цел на "Южен поток" - да се дестабилизира Украйна и тя да отпадне от руската мрежа за доставки на газ за ЕС.

Седем от страните по "Южен поток" излязоха със съвместно становище, в което се посочва, че руският газопровод е добро нещо, ако "спазва законодателството на ЕС", защото той ще разнообрази газовите "трасета". Но единството бе помрачено от Унгария, чийто министър на енергетиката отказа да подпише становището с довода, че няма мандат от правителството си да стори това.

От своя страна Шевчович беше внимателен да не обиди Русия и да не показва колко е щастлив от погребването на руската инициатива – преобладаващо иначе настроение в Брюксел. Но той сподели пред репортери, че "върви по график" планът за изграждането на газовия коридор ТАП за доставки на каспийски газ през Турция от 2019 г., заобикаляйки Русия. Той добави още, че "Ийст-Мед" - израелско-кипърски план за добив на газ от Средиземно море и доставката му за Гърция и Италия, което също ще намали газовата зависимост от Русия - "би могъл да бъде полезен". Съответно Еврокомисията може да участва в предварително проучване на този проект.

Италианският зам.-министър на икономиката Клаудио де Винсенти говореше за "Южен поток" в минало време. Той добави, че разнообразяването на източниците е "по-важно" от диверсификацията на трасетата и насърчи Шевчович да участва в проучването на "Ийст-Мед".

Ако Русия изгради нов газопровод до Турция, това ще бъде удар срещу проекта ТАНАП, Ийст-Мед и в по-широк план срещу намеренията на ЕС да ограничи зависимостта от руския газ. Това също ще означава изграждането на нов съюз между двамата авторитарни лидери в съседство с ЕС. Някои експерти обаче смятат, че турският вариант не е осъществим финансово и технически. Според едно от обясненията Путин е заложил на Турция, за да спаси авторитета си, докато Турция подкрепя идеята му, за да подобри позициите в преговорите с ЕС за членство. Обаче малцина в ЕС и Турция вярват, че общността ще допусне някога Турция в своите редици. /БГНЕС/ Анализът е публикуван в "ИЮ Обзървър".