АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


При този размер на линията под прага на бедност са били 1 401 300 души или 21,7 на сто от населението на страната, съобщи днес НСИ. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 19,7 на сто, а относителният дял на бедното население се увеличава с 1,1 процентни пункта.


Според БАБТО наливането на още финансов ресурс само в 3-те мобилни оператора ще влоши още повече конкуренцията на българския пазар и ще доведе до убийството на малки и средни телеком оператори.


Сред страните членки на ЕС най-голямо повишение е регистрирано в Чехия ( 46 на сто на през март 2025 г. спрямо март 2024 г.), следвана от Словакия (29,8 на сто) и Унгария (26 на сто). За сметка на това яйцата са поевтинели най-много в Нидерландия (3,6 на сто), Люксембург (3,2 на сто) и Гърция (2 на сто).


От страните в Евросъюза единствено Унгария (-8 на сто) регистрира по-рязък годишен спад на промишлеността. Останалите държави от ЕС с най-голямо годишно намаление на промишленото производство през февруари са Германия (-3,7 на сто), Дания (-3,5 на сто), Румъния (-3,4 на сто) и Италия (-2,7 на сто).


В България равнището на трудова заетост (делът на заетото население в трудоспособна възраст) през 2024 г. е било 76,8 на сто, сочат данните на Евростат.


Енергийният министър посочи още, че прякото предимство за българските граждани е, че при наличие на откритие, до 30% от ползите ще останат в държавата под формата на концесионна такса. „Работим за дългосрочна, устойчива енергийна политика, в която страната ни има активна роля“, категоричен бе министър Станков.


Това е структуроопределящо предприятие за военно-промишления комплекс и играе съществена роля както за националната сигурност, така и за икономиката на страната. Запазването на изцяло държавното участие в него гарантира присъствието на държавата на стратегически пазари.


Най-голямо увеличение на месечна база е регистрирано в Естония (9,5 на сто), Румъния (4,8 на сто) и България (2,5 на сто).


Държавата се опитва да вземе на ръчно управление напълно пазарни взаимоотношения и да планира търговските практики до най-малкия детайл.


Министър-председателят на Швеция Улф Кристершон заяви, че планира да увеличи разходите си за отбрана до 3,5 %БВП на страната до 2030 г. Това е значително по-голямо увеличение, което да бъде постигнато в рамките на по-кратък срок, спрямо досегашните планове за най-голямото превъоръжаване на страната от Студената война насам.