Доклад на ЕП за Турция + видео

Депутатите в Европейския парламент продължават да са загрижени за събитията в Турция, особено относно нарушенията на човешките права и замислените промени в конституцията, които ще дадат още правомощия на президента на страната. На 6 юли те гласуваха резолюция, която препоръчва спиране на преговорите за присъединяване на Турция, ако промените в конституцията станат факт. Разговаряхме по темата с авторката на доклада Кати Пири (С&Д, Холандия).

Какви са червените линии за Парламента относно Турция? Какъв би бил ефектът от спиране на преговорите?

Ако Турция въведе отново смъртното наказание, ако те вкарат в сила този конституционен пакет, не може да има друго следствие освен спирането на разговорите за интеграция на Турция в ЕС. Това не означава, че трябва да спрем всички форми на сътрудничество.

Финансовият ефект от спирането на преговорите ще бъде няколко стотин милиона евро на година, свързани с предприсъединителните фондове за Турция. Ако спирането влезе в сила, Парламентът призовава тези пари да се използват за директно финансиране на гражданското общество в Турция. Но в политически план, разбира се, ако стигнем дотам, това ще означава драстичен край на 60 години, в които Турция се опитваше да се приближи към Европа.

Въпреки че отношенията с Турция се влошиха, страната остава ключов партньор по въпроси като миграцията и тероризма. Как можем да гарантираме поддържането на ефикасно сътрудничество?

Въпреки политиките на тяхното правителство Турция остава много важен партньор в много области. Затова Парламентът не казва да спрем да си сътрудничим с Турция.

Европа работи с много страни по света, с които не сме в преговори за присъединяване. Опитваме се да сключим споразумения например за миграцията с много страни, които дори не са на европейския континент.

Какви възможности има ЕС за насърчаване на демокрацията и правата на човека в Турция?

ЕС трябва да промени настоящата си политика към Турция. Сега европейските лидери, с изключение на Европейския парламент, са избрали стратегия да чакат, да се надяват, нещата в Турция да се оправят някой ден. Те не поставят граници. С това те засилват авторитаризма в страната.

Не можеш просто да седиш, да чакаш и да говориш любезности с президента Ердоган, докато виждаш, че ситуацията в Турция само се влошава все повече. Европейският съюз трябва да изкаже ясно позицията си и това е, което прави Парламентът.