Доклад на ЕК за 17 икономики от ЕС

ЕК публикува заключенията от задълбочените прегледи на икономиките на 17 държави членки. В документа Комисията прави оценка на постигнатия напредък при коригирането на бюджетните дефицити в съответните държави членки, като представя и актуализирано становище по проектите на бюджетни планове от миналата година. Това е важен етап в рамките на европейския семестър за координация на икономическата политика - годишният цикъл на икономическо управление, чрез който Комисията работи съвместно с държавите членки за създаването на условия за устойчив растеж и трудова заетост въз основа на стабилни публични финанси в съответствие със стратегията за растеж "Европа 2020".
Икономическото възстановяване е все по-забележимо, но все още има предизвикателства. Преодоляването на натрупаните в продължение на повече от десетилетие дисбаланси изисква
постоянни действия в областта на политиката, за да се гарантира, че Европа отново стъпва на пътя на засилен растеж при устойчиви темпове и постепенно намалява равнището на безработицата.
Редица дисбаланси са налице едновременно в няколко държави членки. Част от предизвикателствата са свързани с големите външни задължения в някои икономики, постоянно високите равнища на излишъка по текущите сметки в резултат на слабото вътрешно търсене в няколко държави, разходната конкурентоспособност за държавите, традиционно отичащи най-големите дефицити по текущата сметка, както и държавите с най-големи загуби на експортни пазарни дялове.
Дефицитите по текущата сметка бяха значително намалени, което свидетелства също така за напредъка, постигнат в някои държави при компенсирането на загубата на конкурентоспособност. Продължават да са налице обаче предизвикателства, свързани с последиците от намаляването на задлъжнялостта по отношение на растежа в средносрочен план, високите равнища на частния и държавния дълг в условията на много ниско равнище на инфлацията, трудностите, с които жизнеспособни предприятия се сблъскват, за да получат достъпно кредитиране, както и високото равнище на безработицата.
Що се отнася до фискалната област, според най-новите прогнози благодарение на постигнатата през изминалите няколко години бюджетна консолидация се очаква средният темп на приспособяването да се забави както в ЕС, така и в еврозоната. Някои от държавите членки обаче трябва да предприемат допълнителни мерки за бюджетна консолидация, за да постигнат целите си за дефицита. Както в ЕС, така и в еврозоната съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да е нараснало през 2013 година, а през 2014 г. да достигне най-високо равнище и да започне да намалява. Приносът на големите държави членки за растежа в Европа е много важен. В най-големите държави членки в еврозоната приоритетите в рамките на политиката трябва да бъдат съсредоточени върху:
- засилване на вътрешното търсене и постигането на растеж в средносрочен план в Германия;
- преодоляване на пречките пред растежа в средносрочен план, като същевременно продължи работата по структурните реформи и бюджетната консолидация във Франция и Италия;
- продължаване на усилията за контролирано намаляване на задлъжнялостта, както и за структурно преобразуване на икономиката с цел постигане на устойчив растеж, а също и преодоляване на проблемите в социалната област в Испания.

Според изводите на Комисията дисбаланси са налице в 14 държави членки: Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Холандия, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство. В Хърватия, Италия и Словения тези дисбаланси се определят като прекомерни.

За България в доклада се отбелязва, че в страната ни продължава да има макроикономически дисбаланси, които изискват мониторинг и политически действия. Особено това важи за бавещите
се промени в трудовия пазар, които налагат политически действия. В същото време корекцията на външната позиция и на корпоративните дългове напредват в положителна посока. По-специално България е преживяла период на много бързо натрупване на дисбаланси по време на фазата на бума, която съвпадна с приемането й в ЕС. Силният поток от чуждестранни инвестиции към страната допринесоха за прегряването на икономиката и трайното увеличение на цените на капиталовите активи. Текущата сметка обърна тенденцията от 2009 година, но натрупаните външни пасиви остават високи, се посочва в доклада. Безработицата силно се повиши, тъй като намаляването на заетостта по време на кризата бе по-изразено, съдейки по очакваното свиване на производството.