Дигиталната трансформация на туризма

В БСК се проведе дискусионен форум „От традиция към трансформация: новите умения и
професии като междукултурен мост в индустрията на гостоприемството“

„Ако обединим усилията си – институции, образователни структури и бизнес – ще успеем много
по-бързо и по-безболезнено да трансформираме нашата туристическа индустрия.“

С тези думи председателят на УС на БСК Добри
Митрев откри дискусионния форум „От традиция към трансформация: новите умения и
професии като междукултурен мост в индустрията на гостоприемството“. Митрев подчерта,
че светът се променя с изключителна бързина, като границата между настоящето и бъдещето почти
изчезва.

Според него, навлизането на нови технологии, роботизирани системи и изкуствен интелект
изисква незабавна адаптация на туристическия сектор, който е от стратегическо значение за
българската икономика. Той изтъкна необходимостта да осъзнаем кои професии и умения вече са
остарели и да подготвим младите хора за технологичната революция, която настъпва.

По думите му,
учебните програми трябва да бъдат много по-практически и ориентирани към бъдещите
компетентности, а бизнесът трябва да е подготвен да бъде активен партньор и потребител на
кадрите, които образованието формира.

„Въвеждаща презентация направи Христина Каспарян, директор на Центъра за иновации,
международна търговия, технологична трансформация и анализи (ЦИНТРА) към БСК. Тя посочи, че
технологичната трансформация няма да подмине туризма и очерта тенденции като дигитални
двойници, виртуални обиколки, мета туризъм и персонализирани услуги, които ще заместят масовия
подход в обслужването.

Според Каспарян, традиционни роли като рецепционист, пиколо, барман и
туроператор ще претърпят дълбока трансформация или ще изчезнат до 2030 г. На тяхно място вече
се появяват нови технологични професии като дизайнер на преживявания с изкуствен интелект,
мениджър на туристически данни, аниматор, управляван от AI, или сценарист на виртуални турове.

Тя отбеляза и обратната тенденция – възраждане на професии с персонален човешки контакт в
премиум сегмента, където индивидуалното обслужване ще има още по-голяма стойност. Независимо
от развитието на технологиите междукултурната комуникация и разбирането  на особеностите на
различните култури ще останат задължително незаменимо умение.

Затова Българската стопанска
камара и партньори от други европейски страни представят разработени онлайн курсове за учители,
ученици и фирми на следната платформа: https://www.piramiderasmusplusplatform.com/

Панелната дискусия „Как да подготвим кадрите за туризма на бъдещето?“ обедини
лидери от професионалното образование и бизнеса. В нея участваха Петя Евтимова от Фондация за
модерно образование, инж. Денис Дервиш от ПГ по туризъм „П. К. Яворов“ – Добрич, Десислава
Стоянова и Мая Маркова от ПГ по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен и

Проф. д-р Преслав Димитров от Международното висше бизнес училище подчерта, че образованието трябва да следва технологичните
промени и да развива умения като адаптивност, критично мислене и дигитална грамотност. Той
отбеляза, че бъдещите специалисти трябва да притежават много по-широк профил, за да могат лесно
да се пренасочват в динамична среда.

Инж. Денис Дервиш акцентира върху нуждата от повече практическа подготовка, като
подчерта, че учениците трябва да бъдат обучавани в реална работна среда още по време на
образованието си. По думите му, близкото сътрудничество между училища и бизнес е ключът към
създаване на компетентни кадри, които да отговорят на изискванията на съвременния туризъм.

Петя Евтимова от Фондация за модерно образование подчерта, че туристическата индустрия
навлиза в период на бърза трансформация, което изисква от образователната система да реагира
адекватно и навременно. Тя отбеляза, че секторът на туризма е на трето място по недостиг на кадри,

както и че в близките 10 г. много от традиционните професии постепенно ще отпаднат или силно ще
се изменят, а на тяхно място вече се появяват нови роли като мениджър по устойчивост, дизайнер на
дигитални преживявания и специалисти, свързани с технологиите и зеления преход.

Също така
Евтимова коментира необходимостта от повече практическо обучение, развитие на дигитални
компетенции и адаптиране към зелените технологии. Според нея бъдещите кадри трябва да бъдат
подготвени за среда, в която гъвкавостта, технологичната грамотност и социалните умения са
ключови.

В рамките на сесията „Политики с поглед напред“, Весела Караянева – главен експерт в
Дирекция „Професионално образование и обучение“ в МОН, и Десислава Михалкова – държавен
експерт в дирекция „Туристическа политика“ към Министерството на туризма, представиха
перспективите за модернизация на учебните програми и необходимостта от интегриране на теми като
дигитализация, устойчиво развитие, зелени технологии и нови модели на потребление. 

Весела Караянева акцентира върху това, че секторът не може да се управлява със списък от
остарели професии, а е необходима актуализация, в следствие на която да се разработят нови
стандарти с ясни компетентности.

Десислава Михалкова подчерта, че след пандемията туристическата индустрия се е
променила драстично и че секторът на туризма е на трето място по недостиг на кадри, което изисква
спешни мерки и силно партньорство с образователната система.

В панела „Бизнесът говори“ участие взеха Димитрина Горанова – заместник-председател на
АБТТА, Михаил Сяров – директор F&B в Radisson Individuals, и Ива Гацева – секретар на УС на
Българската хотелиерска асоциация. Те очертаха основните предизвикателства в сектора, сред които
недостигът на квалифицирани кадри и трудностите при внедряване на модерни технологии.
Михаил Сяров подчерта, че изкуственият интелект ще промени драстично обслужването и че
дигиталните умения ще бъдат сред най-търсените.

Петзвездното преживяване в бъдещето ще се
изразява не в луксозни сгради и съоръжения, а във възможността за човешки контакт, изграден върху
разбирането и уважението към различните култури. 
Димитрина Горанова обърна внимание, че в днешно време сферата на туризма не е
привлекателна за много ученици и студенти, което до голяма степен се дължи и на това, че
преподавателите не винаги търсят сътрудничество с бизнеса. Според нея това, което е важно да
остане въпреки промените в сектора е личната връзка и комуникация с клиента.

По отношение на образованието Ива Гацева посочи, че учебните програми трябва да бъдат
съобразени с реалните потребности на пазара и че учениците трябва да бъдат възпитавани на
трудови навици и дисциплинираност, която е ключова за професиите в сектора.

Тя подчерта, че
именно комбинацията от компетентности, практическа подготовка и професионална дисциплина е
това, което бизнесът очаква и което ще гарантира конкурентоспособност на българските туристически
услуги.

Заключението на форума утвърди общото разбиране, че трансформацията на
туристическата индустрия е неизбежна. Всички участници бяха единодушни, че модернизацията на
учебните програми, по-силната практическа подготовка, инвестициите в дигитални и
зелени умения и устойчивото партньорство между образование и бизнес са решаващи, за
да може България да се развива и бъде по-конкурентоспособна в сектора на туризма.

В заключение Христина Каспарян подчерта, че въпреки бързото навлизане на автоматизацията и
изкуствения интелект, човешкият контакт ще се превърне в най-ценната услуга в сектора на
гостоприемството.