Дивите вина на Северозапада

Ясен Бориславов, DiVino.bg
Лозаро-винарският край на Северозапада не е обособен като самостоятелен при нито едно райониране. Той е част от Дунавската равнина, но вината там определено са по-различни от останалите части на Северна България, може би поради същата причина поради която и хората са различни.
Северозападът през последните десетина години стана синоним на бедност и изостаналост, заради която произхождащите от тази част на страната понякога свойски му казват Резервата. Думата поражда асоциации за място, заселено със странни, малко чепати и някак недоправени хора, но в същото време интересни и привлекателни в своята жизненост, първичност и специфична самодостатъчност. Това е образът на Северозапада от прозата на Радичков с неговия колкото земен, толкова и вълшебен антураж от чудати хора, животни и разни видове таласъми (тенец, краконяк, плътеник), обитаващи прелестно дивия, полупланински край.
Повечето от дегустираните 24 вина от четири местни изби приличат на увлекателни разкази с неочакван край. Освен забележително разнообразие като сортове, вкусове и тероарни специфики, те очертават и хоризонта за развитие на този район в перспектива. Ако трябва да бъдем по-конкретни - очертават пътеката на пропуснатите възможности в други части на България.
Дегустацията представя Северозапада като еднакво благодатен както за бели, така и за червени вина.
Brovitza Cuvee Bella Rada 2010 е впечатляващ купаж с комплексен, „луксозен” нос (тютюн, сладко от бели череши, мъх и печена ябълка), обемно и сочно тяло и дълъг, пикантно соленоват завършек.
Chateau Burgozone Viognier 2010 е сред най-добрите български представители на този нов за България сорт - с теменужено-цветист нос, сочно, плодово тяло, „хрупкави” киселини и свеж завършек.
Белият Самоток на Chateau de Val е с много атрактивен тропически нос (манго, маракуя, пъпеш, праскова), плътно и обемно тяло и дълъг финал. Едно очарователно вино, което цената му (7 лв) прави още по-привлекателно.
Бялото Cuvee Americano 2010 на Боровица е доста своенравно и със сигурност не би допаднало на всеки, но определена категория любители биха оценили високо интензивния му нос с пипер, копър, мед и загатнати ботритисни нотки на стафида.
При червените вина и по-специално при мерлата и кабернетата прави впечатление добрият баланс и отсъствието на характерните мармаладени тонове, от които югът често не може (или не иска) да се предпазва.
Merlot Chateau De Val Reserve 2007 с щедрия си и много атрактивен нос (месо, вишнев ликьор, какао, шоколад, кожа) и плътно, събрано тяло е сред най-добрите български вина от този сорт. И сигурно ще бъде още по-добро, ако се изчака около година.
Много интересно, макар и малко противоречиво, е мерлото Pepper Garden 2009 на Боровица, което напълно оправдава името си - с нотки на пипер и кожа, дълго и фокусирано, стегнато вино с потенциал. Особено атрактивна е също така и сирата Cote de Danube 2009 на Шато Бургозоне - с приятно пикантен нос с нюанси на лавров лист и бахар и свежо, сочно тяло. От същата изба приятна изненада е и Cabernet Franc 2010, макар че все още стои малко сурово.
Още една изба от Северозапада - винарна Лопушна, ни предложи интересни червени вина от традиционните сортове каберне и мерло с отлично съотношение между качество и цена. Топвиното им Karakachka показа фин Бордо характер, а и в момента е на върха си.
Типичният червен сорт за Северозапада е гъмза - за жалост неглижиран през последните две десетилетия. От няколко години винарна Боровица се опитва да докаже неговия потенциал и да върне неговото достолепие. От представените в дегустацията три гъмзи (Great Terroirs Gamza Black 2009, Great Terroirs Gamza E&G 2008 и Great Terroirs Gamza Granny 2009) ясно личи, че тези усилия постигат забележителни резултати.